Jul 19, 2005, 11:38 PM
Гробището
3 мин reading
Тишината и спокойствието винаги са властвали тук.Забравата се слива с вечността на едно такова място.Призраците,миналото и съвестта живеят и се хранят с труповете.Да,гробището...
Подтискащо е да посетиш дома на смъртта,до погледнеш надгробните камъни и да осъзнаеш колко скелети е приютил този дом на смъртта.Зловещо е вечер да бродиш наред със сенките.странното пропукване на костите,които си намират място в ковчега,студенината и безразличието на труповете сковават всичко живо.
Механичното,първичното,глобалното,нямат власт тук.Тук са скелетите на безброй умни и преуспели хора,никои не може да избегне смъртта,но всеки се е докосвал и ще се докосва до нея!Някому дава страх,притеснение и безброй объркани мисли,а на друг смъртта дава сила да се бори,да успява и да направи красив надгробен камък за себе си.
Надгробните камъни,аз винаги съм обичала да чета,а точно на тях опознавам хората.Някои мъртъвци са ги обичали роднини,подарили са им късче добро:Мил,отзивчив човек.Други са били уважавани:Той направи...А трети са забравени,как са се сетили да напишат името им-не знам.Най са ми симпатични последните,нещо магнетично има в такива надгробни плочи.Всичко е така тайнствено,хиляди добри хора прикриват красотата на действията си,правят всичко,заради щастието на останалите и не се интересуват от собственото си,за тях не е от значение какъв ще е надгробният им камък."Мъртвите нищо не знаят",това прочетох скоро...но живите,живите знаят...Живите,обаче не помнят,забравят!
Иска ми се да можех да разровя пръстта,да извадя два-три трупа-да ги разгледам и сравня.не съм добра в Биологията или там клона,които изучава скелетите,но...предполагам ще са еднакви...Какво остава от човек след смъртта му?Защо еднакви скелети ще лежат в различни гробове?Кой ни дава право да решаваме къде ще сложим цветя,паметник или плоча?
Иска ми се,не да разровя един-два скелета,а всички.Вярно ще ми отнеме много време и ще ме сметнат за луда,то има ли кой да ми позволи тази волност и безумие,но...Искам да ги сложа в един общ гроб,малко са починалите,които в живота си са били сами,защо да не ги поставим в един гроб?Никои няма да прави разлика между скелетите,всички ще са посещавани и оплаквани по един и същ начин и най-важното:Ще са наистина заедно.
Дали действително костите светят в тъмното,дали я има тази червена светлина?Ако събера всички скелети на едно място ще се образува огромен паметник на смъртта,новото електричество.Тъмнината няма да е така смущаваща,а смъртта ще се осъзнае като нещо неизбежно.
Дали можеш да се лишиш от гроба на близък човек да ходиш на един общ и да олакаваш общата смърт и безсилие към ставащото?Можеш,оплакваше хиляди непознати,съчувстваше на мъката на останалите,а сега няма да можеш да обичаш всички скелети.Не да обичаш,просто да им покажеш преклонение пред съществуването им,което са имали сред смъртните!
Гробището е мястото,където се събират всички философии за живота и смъртта,сблъскват се тези,анализи,изчисления...Истината е такава,че вечното е незримо за нас,забелязваме само всичко,което носи душа или можем да докоснем.Гробището е мястото,където се замисляме за това колко ще е дълъг нашият живот,какво сме направили,какво ще направили.Аз знам какво съм сторила дотук,но дали някои ще ми позволи да направя още?
Луда съм,да...Няма да мисля,оставям всичко,вървя,пътувам все напред,заедно с многобройните денонощия,които ме очакват.Няма да мисля за мъртъвци и скелетите им,а за живите,които всеки ден умират не само тялом,а и духом!
Подтискащо е да посетиш дома на смъртта,до погледнеш надгробните камъни и да осъзнаеш колко скелети е приютил този дом на смъртта.Зловещо е вечер да бродиш наред със сенките.странното пропукване на костите,които си намират място в ковчега,студенината и безразличието на труповете сковават всичко живо.
Механичното,първичното,глобалното,нямат власт тук.Тук са скелетите на безброй умни и преуспели хора,никои не може да избегне смъртта,но всеки се е докосвал и ще се докосва до нея!Някому дава страх,притеснение и безброй объркани мисли,а на друг смъртта дава сила да се бори,да успява и да направи красив надгробен камък за себе си.
Надгробните камъни,аз винаги съм обичала да чета,а точно на тях опознавам хората.Някои мъртъвци са ги обичали роднини,подарили са им късче добро:Мил,отзивчив човек.Други са били уважавани:Той направи...А трети са забравени,как са се сетили да напишат името им-не знам.Най са ми симпатични последните,нещо магнетично има в такива надгробни плочи.Всичко е така тайнствено,хиляди добри хора прикриват красотата на действията си,правят всичко,заради щастието на останалите и не се интересуват от собственото си,за тях не е от значение какъв ще е надгробният им камък."Мъртвите нищо не знаят",това прочетох скоро...но живите,живите знаят...Живите,обаче не помнят,забравят!
Иска ми се да можех да разровя пръстта,да извадя два-три трупа-да ги разгледам и сравня.не съм добра в Биологията или там клона,които изучава скелетите,но...предполагам ще са еднакви...Какво остава от човек след смъртта му?Защо еднакви скелети ще лежат в различни гробове?Кой ни дава право да решаваме къде ще сложим цветя,паметник или плоча?
Иска ми се,не да разровя един-два скелета,а всички.Вярно ще ми отнеме много време и ще ме сметнат за луда,то има ли кой да ми позволи тази волност и безумие,но...Искам да ги сложа в един общ гроб,малко са починалите,които в живота си са били сами,защо да не ги поставим в един гроб?Никои няма да прави разлика между скелетите,всички ще са посещавани и оплаквани по един и същ начин и най-важното:Ще са наистина заедно.
Дали действително костите светят в тъмното,дали я има тази червена светлина?Ако събера всички скелети на едно място ще се образува огромен паметник на смъртта,новото електричество.Тъмнината няма да е така смущаваща,а смъртта ще се осъзнае като нещо неизбежно.
Дали можеш да се лишиш от гроба на близък човек да ходиш на един общ и да олакаваш общата смърт и безсилие към ставащото?Можеш,оплакваше хиляди непознати,съчувстваше на мъката на останалите,а сега няма да можеш да обичаш всички скелети.Не да обичаш,просто да им покажеш преклонение пред съществуването им,което са имали сред смъртните!
Гробището е мястото,където се събират всички философии за живота и смъртта,сблъскват се тези,анализи,изчисления...Истината е такава,че вечното е незримо за нас,забелязваме само всичко,което носи душа или можем да докоснем.Гробището е мястото,където се замисляме за това колко ще е дълъг нашият живот,какво сме направили,какво ще направили.Аз знам какво съм сторила дотук,но дали някои ще ми позволи да направя още?
Луда съм,да...Няма да мисля,оставям всичко,вървя,пътувам все напред,заедно с многобройните денонощия,които ме очакват.Няма да мисля за мъртъвци и скелетите им,а за живите,които всеки ден умират не само тялом,а и духом!
© Ив All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Есето ти предизвиква размисъл, значи е наистина много добро...