Jul 4, 2010, 2:44 PM

Грозната истина 

  Essays » Personal
1982 1 2
1 min reading
Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, които смятат, че те превъзхождат без дори и да те познават, такива хора не заслужават дори и да бъдат споменати. Съдят по материалното, по външното, толкова повърхностни и жалки. И въпреки безкрайното самочувствие което притежават, те не осъзнават, че са поредните бездушни и монотонни индивиди, които никога няма да успеят да подобрят и усъвършенстват вътрешното си АЗ. Опитват се да изпъкнат чрез жалките си изпълнения, а единственото което получават е присмеха на останалите подобни същества от стадото. Дори един такъв маловажен и нещастен човечец не може да осъзнае, че служи единствено за клоун и шут на останалите. С черно-бял поглед върху нещата, мислят че всичко им е ясно. Но с толкова ограни ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивка Гюрова All rights reserved.

Random works
: ??:??