Губя се в миналото и във водката до мен

Nov 10, 2008, 10:57 AM

Essays » Personal

1566 0 3

1 мин reading

Търся светлина... Изгарям... губя се в миналото и във водката до мен... Късам листите на розата... Горя ги, мразя ги, треперя от страх...

И тази нощ останах да те чакам, и тази вечер бях лесно заменима... Страх ме е, Господи, страх ме е да те губя, а как не съм щастлива... Даваш всичко, а защо плача, защо се нуждая от теб сега... И съм сама!?

Лесна съм.. безумно лесна за разплакване... И колко тежко е когато подаваш ръка за помощ някой да я тъпче надолу... Грешна съм... Знам кое пропуснах, знам колко съм безсмислена и глупава, но имам нужда от ръката ти! Подай я ти поне за малко... Не виждаш ли – прозрачна съм и безкрайно бяла... като платно, като порцелан. Имам нужда от теб... да ме разбереш, да ме чуеш... Не ме упреквай – сега не е момента... Обещавам, няма да умра! И ще остана безбожно грешна и пряма... и все така сама...

Запалих свещта – не ми крещи... ти никога не каза да ти споменавам когато ме боли... каза да паля свещи и го правя! Исках да те почувствам отново (грешна съм, прости!)...

Не чуваш виковете ми, но не ги и търсиш... Не забрави ли своето щастие тук? Тук, при моите свещи? При моите сълзи?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aLiNkAa (Александрина Георгиева)

2008-11-14T01:21:46+02:00

Страхотно! 6+
OtKrOvEni3 (Милкана)

2008-11-10T15:46:14+02:00

Много искренно... много истинско... макар да има много болка в него. Браво!
lovai.ma1 (Добрина Пройчева)

2008-11-10T15:08:07+02:00

Много ме заболя след,като го прочетох наистина се получава някога така.....Наистина е невероятно и го казвам от сърце,защото е така....
Много красиво написано.... Нежно и когато се отпуснеш ,като че ли нож пробива меката ти кожа...И разкъсва нежното ти сърце.... Наистина е невероятно Ника ти има ли нещо общо с това???