Пресякох булеварда, където се намираха контейнерите, за да изхвърля сметта... Когато вече бях там, чух женски глас да казва: „Хайде, мамо, чао...”. Погледнах в посока, откъдето идваше гласът, и видях дъщерята като се сбогуваше с майка си. Не я бях виждала десетки години. Беше все така привлекателна и нежна. Годините като че ли не бяха оставили никакви отпечатъци на стареене, напротив, изглеждаше перфектно в дънките и свежата тениска. Помня заминаването ù за столицата, когато постъпи в музикално училище. Съседи бяхме, но връзките между нас бяха прекъснали по естествен начин. Нямах контакт с някогашната цигуларка, която надхвърляше деветдесетте, живееше сама, заобиколена от възрастни съседки „братя и сестри” от божията църква, където се събираха да пеят.
Възрастната жена бе изгубила съпруга си преди много години, дъщерите се бяха задомили далеч от родното градче и често я виждах подпряла се на стената на блока отпред в ъгъла да стои самотна и чака някой да дойде и да я поведе към църкват ...