Sep 5, 2005, 3:10 PM

Хармония и Карате 

  Essays
5121 0 6
7 мин reading

Хармония и Карате
или още
„Шотокан карате – до, път към истинското разбиране за единство и хармония”

(есе)

         „Ос” процеждам от душата си и стъпвам боса по студения под. Обхваща ме една магия, запленила още в първия миг, когато се докоснах до Kарате. Почувствах толкова силен респект, такова уважение към всеки жест, всеки символ, всяка дума, към бойните изкуства въобще. За мен най-голяма чест бе и продължава да бъде само едно – да тренирам този древен „танц” на дух, хармония и съвършенство преплетени в едно. Честта да бъда част от всичко, защото това единство ми отвори врати, за които дори не съм подозирала, че съществуват и ми освети  „Пътят” към мен самата.

         Преди се чувствах като изгубено дете, а сега във всяка следваща тренировка откривам частица от себе си. И докато събирам частиците от пъзела, започвам да разбирам истинският смисъл за единство и хармония, смисълът, който ни открива Шотокан – „вятърът” на мъдростта.

         Влизаш в доджо и първото, което забелязваш е безпрекословно уважение. Виждаш една постоянна дисциплина. Виждаш как всички работят, борят се, учат заедно, как си помагат, за да успеят, как заедно откриват „Пътя”. Виждаш екип от хора, толкова различни по между си като възраст, професия, интереси,  всичките обединени под стихията на Шотокан. Да, има йерархия, има разделение по степени, но те не отразяват „бановата сметка” на трениращите или какъв ранг заемат в обществото, а техния опит, старание, дух или поне дотолкова доколкото тези белези могат да се категоризират. В доджо всички търсят „пътя”, търсят До. Само така е възможно да се постигне такава хармония в отношенята между толкова много и различни личности – чрез единство, чрез уважение, чрез Шотокан, защото всичко започва и завършва с уважение, защото уважението е това, което ни отличава от животните в една битка, защото да уважаваш означава да превъзмогнеш егото. Това е и една от основните цели, които има този боен стил : да надживееш гордостта си и да учиш. Това е, може би, най-трудната задача за всеки трениращ.

Ежедневно се сблъскваме с проблеми, дразнители, перипети и сме готови да викаме, да се бием, да мразим, но това не е начинът, защото винаги след това ни наляга чувство на тъга, че сме наранили или обидили някого, че сме причинили болка. За това, трябва да се всушваме в този кратък, но толкова значим звук : „Ос” – „Ще бъда търпелив” не само в Доджо, не само тук и сега, а всеки ден, всеки час, всеки миг. Така за пореден път осъзнаваме, че Шото кан е Пътят, който вървим, за да достигнем крайния етап на нашето самоизграждане като хармонични личности.

         Хармония, единство, път, думи с толкова голям смислов товар, думи подтикващи ме да изляза от себе си, от живота си и всекидневни проблеми, думи, чиито истинско значение откривам само в Доджо. Мястото, където се освобождаваме от агресията, чрез пълното себеотдаване на това велико изкуство. Часове без мисълта за живота навън, за вихрушката, разлюляваща клоните на спокойствието ни и помитаща цветовете на нашия ентусиазъм. Всичко това липсва. Оставаш само ти и Карате. Попадаш във вихъра на Шотокан и оставаш сляп за целия останал свят. Виждаш приятелите си редом с теб се потят, опитват, търсят техниката, стила, духа. Изпитваш нужда да бъдеш полезен и да можеш да помогнеш, защото всички сме част от едно семейство. Всички целим едно и също – неосъществимото – да научим Карате:

         „За да научите Карате ви е необходим цял един живот.”

Гичин Фунакоши

         Сега съм тук и гледам изпълнение на Ката. Катата не е просто форма, тя има своя чар. Всичко в нея е логично, свързано, единно, има техничност, дух, поглед, има уважение и хармония. Една добре изпълнена Ката ме кара да потръпвам от гледката и излъчването и. Това е още един начин да излезем от себе си, от ежедневния човек с ежедневните си задължения и да се превърнем в друг, в човек готов да умре, но да не отстъпва пред нищо. Само сила, воля и ДУХ! Още един начин да прочистиш ума си, да преодолееш негативизма и да освободиш съзнанието си. Да преосмислиш понятието „Бой”. Това не е просто ръкомахане, ритане, сила, кръв и синини. То започва с една друга битка, битката със собствените си слабости, страха и агресията - момента, в която истинския каратека забравя себе си и полага неимоверни усилия, за да предотврати реалния бой, защото Карате не ни учи просто да се пазим и бием, а да превъзмогнем обидите и да продължим напред. Едва тогава ще докажем принадлежността си към бойните изкуства и нашия прогрес. И ако всеки постъпва така и мисли по този начин, светът би бил идеален.

Но да бъдем реалисти. Хората по своята същност са егоисти. Това се проявява още в детска възраст. То е заложено в генетичния ни код и единствено морала и сремежа за цивилизованост на обществото противодействат на нашата природа. Подтискането на този морален недостатък е необходимо, за да се разбираме със себеподобните си, за да създаваме приятелства, семейства, деца, за да се осъвършенстваме като личности и да бъдем уважавани. Т.е. обществото, екипа кара човек да преодолее по-голяма част от животинското в себе си под формата на егоизъм, за да може да съжителства с околния свят. Основната цел е да постигнем максимално добри  и хармонични отношения с околните. Не да станем идеални и безгрешни. Това е една химера. Не бихме били хора ако беше възможно, а просто да се опитаме да бъдем по-добри.

Едно от основните възприемания за усъвършенстване на производството през Втората управленска революция на Японското управление е именно, че тайната на големите успехи е в единството на екипа и хармонията в отношенията между всички членове от него. Поредното доказателство, че хората търсят успеха именно във философията на Карате, философията на Шотокан. Поредното доказателство колко адаптивни са тези разбирания за света и колко широко приложение намират.

Шотокан е именно пътят към истинското разбиране за единство и хармония в живота, във взаимоотношенията с околните, в отношението към нас самите. Размахът на този стил, дългите движения са ключът към голямата сила, физическа и духовна. Каляваш тялото и волята, възпитаваш ума. Шотокан ни и учи да превъзмогнем омразата, да избягваме агресията, да разберем себе си и другите, да помагаме, да си поставяме цели и да търсим Пътя, Пътя към осъществяването им, Пътя на Шотокан Карате – До.

© Радина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Семинара Карате Шотокан в Гърция.
    Семинара ще се проведе на 08-10.05.2009 г. в град Коринт , полуостров Пелопонес , Гърция.
    Организатор е "Asahi" Школа по Шотокан ръководена от Иоанис Сяхрас 5 дан.
    Семинара ще се води от Masao Kawasoe 8 дан.

    График

    Петък 08.05.2009 г.

    19.00-20.00 ч.
    бели колани - сини колани

    20.00-21.30 ч.
    кафяви колани - черни колани

    Събота 09.05.2009 г.

    17.00-18.00 ч.
    бели колани - сини колани

    18.00-19.30 ч.
    кафяви колани - черни колани

    Неделя 10.05.2009 г.

    10.30-11.30 ч.
    бели колани - сини колани

    11.30-13.00 ч.
    кафяви колани - черни колани

    Цени за участие:

    А група - 50 евро
    В група - 80 евро

    Каним всички желаещи.

    Контакти , информация , записвания :

    asahidojo2004@yahoo.com
    00306977625606
    00302741027239

    mariyana__@abv.bg
    0884512416

  • Права си закаляването на ума и тялото водят до мир със себе си и околните!И най-вече приемането на заобикалящата ни природа, като част от нас самите!
    Поздравявам те за есето!
    Същото се постига и със четене на Словото Божие"Библията" и смирението!
  • харесва ми! аз също тренирам карате и те разбирам напълно. познати са ми тези уважение, хармония, дисциплина......браво!поздрави!
  • Красиво написано.Поздрав
  • Мерси за коментара! Всъшност проблема или преимуществото на темата е, че е насочено към много тесен кръг от хора. Трябва някой да е присъствал поне на тренировка, за да разбере за какво става на въпрос!

    Съжалявам за крака ти, но стават такива неща! За това пък си се докоснала до Карате ! А това е много!
  • Да, да и пак да!
    Знаеш ли, Ради, аз тренирах джудо, но много брутално си счупих крака. И дотам останах с джудото. След това се отдадох на изучаване на философията на айкидо, четох писанията на Брус Лий...И макар да не тренирах, макар да работих само с теорията, аз научих стахотно много.Есето ти събуди много чудесни спомени в мен. Харесва ми как е написано, има добра структура, съдържанието е прекрасно. Благодаря, че го написа.Поздравления!
Random works
: ??:??