Тежката мисъл, че животът има начало, следователно има и край, често ни подтиква да действаме прибързано и необмислено. Всеки иска да е опитал от всичко, което предлага светът, да е изживял всичко, което може да бъде изживянo, да се е усмихвал, да е прегръщал някой, да се е радвал на лъчите на слънцето поне веднъж преди да се слее с небитието. Заради самото чувство, че сме гонени от смъртта, нашето подсъзнание крещи "Граби с пълни шепи от живота, защото някой ден няма да можеш!". Възрастните хора често успокояват нас, по–младите с думите: "Спокойно, животът не свършва на Х години." Учат ни да бъдем търпеливи и предвидливи, да планираме бъдещето си и да го градим стъпка по стъпка. Всичко това звучи наистина разумно, но никой не знае кога точно ще свърши животът му. За някои животът наистина свършва на Х години, даже по-рано. Глупаво е да си повтаряш неща от рода на "Сега не е подходящият момент да следвам мечтите си, а да правя кариера.", които са били набивани в главата ти от самото ти ...