Хората не са като предметите - те не са твои, не ги притежаваш. Те не са вечни, не остават при теб, докато ти не ги изхвърлиш, докато не ги счупиш...
Те могат да си тръгнат по всяко време и избират момента, когато не трябва... Когато си на прага да се побъркаш от самота, от тъга, от другите хора и техните грешки и недостатъци...
Хората не са като вещите и никога няма да бъдат... Просто никой не може да бъде толкова перфектен...
Колко жалко!