Имам познати, които твърдят, че хората не са еднакви и никога няма да са. Всеки човек е комбинация от параметри като ръст, възраст, тегло, номер на обувките, темперамент и още много други, които несъмнено играят важна роля за нашето съществуване. Изправяме се срещу много трудности и често изходът е зависим от нашите качества и умения. Какво можем да направим, ако нужното ни липсва? Въобще възможно ли е това? Как трябва да постъпим тогава? Това са въпроси, чиито отговори ще се опитам да ви обясня в следващите две страници. Съзнателно ще преекспонирам понятието “живот”, защото, както сами ще се убедите, то е основно и нашият успех зависи от неговото разбиране.

Приличаме си по това, че всички ние имаме еднакво право да живеем. Нашият живот е изцяло под наше управление и никой не може да ни го вземе за себе си. Той е уникален, единствен и безценен. Ние можем да използваме живота си по всевъзможни начини. Можем да избираме и планираме действията си. Имаме възможността да се развиваме и нашата мотивация способства за нашите успехи. Ние сме максимално зависими от нашите действия и благодарение на това можем да пренебрегнем всички останали неща, независими от нас.

Животът е първото и последното, което имаме. Имаме правото да разполагаме както си искаме с него и затова всички ние сме отговорни за постъпките си. Според етиката, човекът е свободен да избира постоянно и това дали съществуването му е хубаво, зависи само от него. Това е причината да мисля, че всеки има реалния шанс да бъде щастлив.

Всъщност, за много хора идеята на живота е да бъдат щастливи. Възниква въпросът дали всички хора могат да са щастливи, след като имат различен живот. Защо едни хора имат повече неща, на които да се радват? Според мен не е нужно да търсим отговора на такъв въпрос. Наистина, има тъжен елемент, но намирайки го, няма да се почувстваме по-добре. Не е нужно да гледаме чуждото, а вместо това бихме могли да се радваме и само на това, което имаме. За радост, щастието е състояние на ума. Много хора мислят така и не грешат. Ние имаме силата да избираме дали да сме щастливи, или не. Само трябва да я впрегнем в правилната посока!

От друга страна, няма равенство, защото всички ние сме различни. Това обособява различен шанс за успех в определено начинание. Всеки печели различно и има различни условия за живот. За едни е по-трудно, а за други по-лесно. В това няма спор, но трябва да знаем, че ако се стараем и насочваме усилията си в правилната посока, рано или късно ще успеем. Не се съмнявам, че е така.

Когато говорим за различия, трябва да споменем и характера. Има най-разнообразни хора – едни са по-затворени, други са енергични и се радват на живота с отворени обятия. Психологията твърди, че няма добър и лош темперамент, но дали наистина е така? Някои хора са по-уверени и това определено им помага да успяват. Увереността е пример за добро качество на темперамента, а ще се съгласите, че на много хора им липсва увереност. Липсва им оптимизъм, креативност, удовлетворение. Знаем, че средата на живот определя темперамента наполовина. Също така е безспорен факт, че хората не избират семейството си, нито държавата, в която се раждат. Да – изглежда, че сме безсилни, но всъщност има решение:

Ние можем да променяме средата си на живот. Имаме умението да влияем активно на околните. В това е един от смислите на живота: да дадем своя, макар и малък, принос за действителния облик на света. Да направим не само нашия, но и чуждия живот по-хубав. Способни сме да го постигнем и е наша отговорност да опитваме.

Трудно е да приведем живота си в ред. Изисква се много старание. За едни хора животът е по-лесен, а за други по-труден. Най-напред, никой не е казал, че ще е лесно. Всяко действие изисква някакви усилия и затова не трябва да се учудваме, ако имаме затруднения. Ще се съглася, че за едни хора те са повече, но нека се запитаме дали това е най-важното. Не са малко хората, които си казват, че могат да се оставят на произвола на съдбата и да имат хубав живот, избирайки по-лесния път. Те изглежда не разбират, че в човешкото общество всеки се конкурира и винаги печели онзи, който се старае повече.

Днешният свят се стреми към това хората да имат еднакви шансове за успех. Това ще рече, че за да доведем докрай някакво начинание, ни е нужно приблизително еднакво количество старание, независимо от нашия социален статус. Ето например, когато има няколко кандидати за работа, се избира онзи, който е най-продуктивен, а не онзи, който има най-голямо имущество. Някой ще каже, че има хора, на които въобще не им се налага да работят и за тях това няма значение. Аз бих се радвал за такива хора, защото те имат шанса да повлияят на света по свой начин, като насочат повечето си усилия в тази посока. В противен случай съществуването им би било безсмислено и ще е все едно дали са се радвали, или не.

Някои от нас не разбират тази истина, скриват се в своето отчаяние и отказват да се борят. Те се потапят в мъка, защото имат проблеми и защото им е трудно. Хората забравят, че за всекиго има препятствия, които трябва да бъдат преодолени, а това не е лесно. Трудно е да прозрем, че преди всичко успехът ни зависи от нашата нагласа и знанията ни. Успехът зависи от нашия разум. Не случайно това е и нещото, от което всички имат по равно, поне в началото. Според логиката, всички хора се раждат с еднакъв разум. Затова смея да твърдя, че всеки човек има потенциала да се развива и да постига това, което други не са могли.

Повдигайки въпроса за истински добрите постижения, трябва да отбележа, че за всекиго има равностоен конкурент. Хората са толкова много, че винаги се намират такива в нашето положение и с нашите възможности. Хора, на които им е също толкова трудно, които трябва да се стараят не по-малко от нас. Затова независимо от факта, че има други по-облагодетелствани от нас, ние можем да ставаме все по-конкурентноспособни, като се съревноваваме с все по-добри и след време да достигнем нивото на най-успелите.

Хората са различни, но това не пречи. Ако се стараем достатъчно, можем да постигнем всичко, каквото пожелаем, и дори повече. Нашето най-голямо оръжие във всяко начинание е това, че разполагаме с нашия живот. Ние имаме възможността да подобрим както нашия, така и чуждия живот. В това е един от смислите на съществуването ни и вярвам, че ако работим върху тази идея и се опитваме да направим нещата такива, каквито според нас ще са най-добре, то ние можем да постигнем желаното удовлетворение и тогава няма да има значение дали сме получили материално възнаграждение или не. Важното е, че сме показали как всеки човек е значим и е способен да допринесе за общото благо, а това е нещо, към което всички трябва да се стремим, за да имаме по-добро съществуване. Ние сами избираме дали да вървим към висините на успеха, или да оставим живота ни да се развива спокойно, докато не го изгубим. Виктор Юго съвсем правилно е казал “Животът ни е пътешествие, идеите - пътеводител”. Ако имаме възвишен идеал, който да следваме, то животът ще ни се стори като пътешествие – ще усетим неудобствата на това да не сме вкъщи, но и ще се докоснем до непознатото, ще имаме изживявания, които ще оставят весел отпечатък в нашата душа!