Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам. Устните ми са горещи хоризонти и чертаят среднощни ласки. Ръцете докосват се до теб, тръпнат от познати думи. Ала всичко не е ли илюзия - аз, ти, срещи и раздели? … Обичаме ли се истински или търсим в самотата си някакъв пристан?… С разбиране нека да оставим времето само определи истината за това, което ни свързва, така е най-добре, закъде сме се разбързали?... Търпението се прокрадва мълчаливо и нашепва тихо.В този шепот приспивам неволите и отчуждението. Очите са езерни дъги.Гоня онези мигове, които причиняват болка. Откривам длани и прегръщам утрото.С усмивка посрещам сезоните на битието.Там, където безкраят е огън от паднали надежди, те зърнах. За да повярвам безрезервно и от душа как, ако те видя в тълпата от сивота, ще потъна в силните ти ръце, целувайки п ...