„Щом си се хванал на хорото, ще го играеш!” – гласи пословицата, произлязла от мъдростта и многовековния опит на народния гений. Прякото й значение утвърждава, че всяка започната работа, трябва да се доведе докрай.
  Защо точно хорото е нарочено за алегория на човешкото битие? Защо правото хоро е символ и събирателен образ на българското обществено съществуване? Какво се случва около и в този колкото обикновен, толкова и омагьосващ танц?

  На хорото може да се залови всеки без притеснения, че може да бъде нежелан или отхвърлен. Всеки, и на всяко място, където пожелае. Никому не се отказва присъединяване към тази общност от танцуващи. Никой на никого не противоречи. Ако на някого не му отърва кой се е заловил за него, може сам да се „пусне” от хорото, но не и да прогони съседа си. Разкъсването на хорото, т.е. разделянето на две захванати ръце и последващото свързване с други  две, става съвсем механично и почти несъзнателно. Важното е да се запази целостта и единството в кръга. Там няма разделение на малки и големи, млади и стари, красиви и грозни, можещи и не можещи, здрави и болни. Който не може да играе, ще се научи. Ако е сляп, ще чува музиката и ще играе; ако е без ръце, ще го държат за колана и ще играе; ако е глух, ще усеща ритъма под нозете си и пак ще играе (ще живее!). Ако не може да се движи, ще стои отстрани, но отново  ще чувства магията и огромната енергия, която струи наоколо и ще се чувства добре. На хорото няма намръщени хора. Всички са щастливи и усмихнати. Дори някой да е пристъпил с неохота, скоро вихърът на танца и музиката го увличат и той започва  да става ведър и приветлив. Малките деца първоначално се „люшкат” до родителите си или се хващат на „опашката”, но научават стъпките. Може да направят свое собствено, малко хорце, което е вътре в голямото, но и те ще бъдат единни.
  Народната музика и в частност хорото, наричат българската медитация. Да, неговата сила е магнетична и когато човек почувства този магнетизъм в музиката, танца и вихъра на изживяването, той не може да се откъсне току така. Понякога човек играе пряко силите си и въпреки това не чувства умора. Особено и завладяващо е въздействието на този феномен.!

  Много хора са се опитвали да обяснят физическата същност на това типично балканско явление. Дали този магнетизъм се дължи на ритъма, посоката или цикличността? А може би всичко е заложено в генната ни същност и космическата ни природа. Някои го наричат матрица.

  Посоката на правото хоро е надясно, т.е. обратно на часовниковата стрелка. Защо? Случайно ли е? Има ли други подобни масови прояви, следващи подобна постановка? Голяма част от ритуалите и ежедневните дейности на нашенеца са свързани с движение именно в тази посока.         

  Безспорен, типично български феномен представлява сакралният танц Паневритмия, който се играе в същата посока. Подредбата на практикуващите го, се осъществява под формата на концентрични окръжности, които се движат обратно на часовниковата стрелка.  В центъра на тези кръгове застават музикантите.

  Защо грънчарското колело, чрез което са създавани най-употребяваните предмети на бита в недалечното ни минало, се върти пак надясно? И нестинарите играят идентично; и тайфуните по нашите географски ширини се завихрят в същата посока. Най-елементарен и достъпен пример от нашето ежедневие, това е витата баница. Да, най-обикновената баница, която приготвя всяка домакиня – пак се навива в посока обратна на часовниковата стрелка. Нещо по-специфично - координатната система в  математиката, която е обозначена с квадранти, чието число се увеличава по посока обратна на часовниковата стрелка. Много от църковните ритуали също са придружени от свещенодействие – обикаляне по посока обратна на часовниковата стрелка.

Земята и космическите тела се въртят пак така. Може би всички горепосочени действия копират или са подвластни на космическия модел? Така ли е?

  Нека си спомним онзи основоположен принцип на електромагнетизма – правилото на „свитите пръсти на дясната ръка. Той гласи: „Ако обхванем проводника с дясната си ръка, така че палецът да сочи протичащия през него ток, то свитите пръсти на дясната ръка сочат магнитните индукционни линии.” Ако си представим, че именно музиката е този протичащ към пространството земно-неземен, електрически ток, то именно движението около нея в посока обратна на часовниковата стрелка, е подвластно на магнетизма, създаван от музикалните инструменти.

  А очите? На хорото всеки гледа всекиго. Там няма лоши погледи. Отново енергията, която получава човек от десетките очи, намиращи се срещу него, е неизмерима, но зареждаща.  

  Движението надясно и захванатите една за друга ръце, разгледани чисто физически, представляват една синусоида, подобна на тази, изобразяваща  електрическите вълни, ДНК или движението на планетите в Слънчевата система. Хващайки се за коланите, ръцете на танцуващите образуват двойно-спирална структура. Ето я истинската ДНК. Нагъната в пространството, тя имитира четвъртичната структура на молекулата. Кръгът, който затваря хорото, може да се разглежда и като една митохондриална ДНК, която генерира енергия. Погледнати в петолинието, синусоидно се „движат” и нотите в българското право хоро. За тактовете е говорено много.

 Не напразно всички ние четем и пишем отляво надясно.. Не напразно надясно се усукват прочутите български мартеници. Не напразно жените усукват своите коси в двойноспирални плитки.

  Множество от древнотракийските, древнославянските и прабългарските писмени знаци следват посока обратна на часовниковата стрелка. Това не е случайно. Време е в нашите действия да се замислим и да се поучим от древната мъдрост. Може би Космосът ще ни помогне …