„Щом си се хванал на хорото, ще го играеш!” – гласи пословицата, произлязла от мъдростта и многовековния опит на народния гений. Прякото й значение утвърждава, че всяка започната работа, трябва да се доведе докрай.
Защо точно хорото е нарочено за алегория на човешкото битие? Защо правото хоро е символ и събирателен образ на българското обществено съществуване? Какво се случва около и в този колкото обикновен, толкова и омагьосващ танц?
На хорото може да се залови всеки без притеснения, че може да бъде нежелан или отхвърлен. Всеки, и на всяко място, където пожелае. Никому не се отказва присъединяване към тази общност от танцуващи. Никой на никого не противоречи. Ако на някого не му отърва кой се е заловил за него, може сам да се „пусне” от хорото, но не и да прогони съседа си. Разкъсването на хорото, т.е. разделянето на две захванати ръце и последващото свързване с други две, става съвсем механично и почти несъзнателно. Важното е да се запази целостта и единството в кръга. Там няма разд ...