Sep 28, 2007, 9:14 PM
Хумор по студентски
3 мин reading
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАРОЧНА, НО ПРЕУВЕЛИЧЕНА :)
"Айде, бе хазаин, айде, че ш'закъснееш за работа!" - нежно ми шепти в ухото...една хлебарка.
А? Ккакво? Кой? Пффф, пак съм се успал! Добре, че хлебарките ме събудиха, както им поръчах снощи. Ама хубаво си изкарахме вечерта, ей! То пиене, карти... Едно време ме беше гнус, сегa вече сме си дружки. Заедно в мизерия и болести - Човекът и неговата хлебарка. Че и като няма храна ми крадат по нещо от комшиите. Чудни зверчета, ви казвам. При тая влага сега, като вали, се чудя как нямам шарани, не хлебарки. Явно тука само насекомите и студентите могат да виреят що-годе нормално.
Ставам бавно и си правя кафе. Иска ми се да погледам някой сутрешен блок, ама за да бачка бързовара, трябва да е изключено всичко друго. Иначе ел-системата изгаря. Студентски град.
Брррр студ! През добре затворения прозорец пък вятърът вие грозно, зловещо. Бях написал в книгата за оплаквания, че имам нужда от смяна на прозореца, ама надали ще ме огрее тоя семестър.
Нищо де, те душа поне да сменят. Не че ми трябва, аз живея на последния етаж и водата изстива, докато се качи при мене, та си топля вода на слънцето. Обаче сега нали вали, няма как, повкиснал съм се малко. Нали съм студент...
Тц тц, водата ми е отнесла продуктите от прозореца. Мама му стара, имах цяло кюфте! Ама така е, като нямам хладилник. То и да имах, с тия токови удари - по 3-4 на ден в последните седмици - той отдавна да е станал на тостер.
Главата ме боли. От снощи ли, от какво, не знам. Може и да е от дъжда, който ме пръска през другия добре затворен прозорец.
Добре поне, че музиката от комшията отдолу е спряла. Същия тоя съсед, който прави такива мощни "балкански" партита, че на зубрачите от съседните блокове им треперят очилата. Как ми действат на мен, няма да говоря. Наизустяването на целия репертоар на Весна Змиянац и Цеца Величкович говори само за себе си.
Както се казваше в една реклама:"Аплодисменти за момчето, което прави купон, и казва: "Няма проблем, съседите ще издържат"...
И комшийката отгоре най-накрая е свършила със сексуалния си маратон. Че се чувствам вече като воайор. То през тия панелни стени все едно си при тях. "Ох, ах, отгоре, отдолу, дай настрани...". Ще взема накрая и аз да подскажа нещо. Иначе момчето добре се справя, доколкото чувам. Вярно, предишният беше по-добър, ама навестяваше комшийката по-рядко. Както и да е. Кат' се харесват младите, да се вземат.
Пием по едно кафе с хлебарките, оставям ги да почистят стаята и излизам.
Добре, че си взех маратонките, че иначе глутницата помияри пред блока щеше да ме хване тоя път. Х-м-м, увеличили са се с още пес-два. Явно атмосферата на Студентски град им влияе подобаващо, че се размножават толкоз бързо (чукам на дърво, като казах "размножават").
Хубаво е, че бях смъкнал 15 килограма за 1 седмица и така успях да ги надбягам. Да живее раздел(е)ното хранене - днес се храниш, утре делиш с някого...
Добре дошли в кални бани "Студентски град"! Никакъв "Дав", никакъв "Палмолив", калта е най-полезна за кожата. Особено калта, излязла изпод колелата на поредната кола в квартала (абе, откъде намират пари за тез коли студентите - тайна великая эсть).
Тц тц тц, Бойко, Бойко, къде оправяш Цариградско?! Я ела построй пътища в Студентски град, тука само каруци могат да минат по тия реки от кал и боклуци. Така, с каруците, казват, били сме туристическа атракция. Ама само с атракции не се живее, трябва и акъл!
Решавам днес да закусвам информация. Давам си 50-те стотинки за вестник, а не за баничка. То и без това баничката ще ме нахрани горе-долу колкото вестника.
Чета, че щели да вдигат наемите в студентските общежития. "Тия нашите студенти, викат, били облагодетелствани, щото в Европата наемът бил 10 пъти по-голям. Не може то така, нали сме Авропейци."
Мисля си за пълната с хлебарки стая; за течението, което става при затворени прозорци, за шума всяка вечер, за изгорелите ел-уреди, за счупения душ, за запушения кенеф.
Що вместо да вдигат цените, не дойдат да поживеят малко в мойта стая?! После пак ще си говорим...
"Айде, бе хазаин, айде, че ш'закъснееш за работа!" - нежно ми шепти в ухото...една хлебарка.
А? Ккакво? Кой? Пффф, пак съм се успал! Добре, че хлебарките ме събудиха, както им поръчах снощи. Ама хубаво си изкарахме вечерта, ей! То пиене, карти... Едно време ме беше гнус, сегa вече сме си дружки. Заедно в мизерия и болести - Човекът и неговата хлебарка. Че и като няма храна ми крадат по нещо от комшиите. Чудни зверчета, ви казвам. При тая влага сега, като вали, се чудя как нямам шарани, не хлебарки. Явно тука само насекомите и студентите могат да виреят що-годе нормално.
Ставам бавно и си правя кафе. Иска ми се да погледам някой сутрешен блок, ама за да бачка бързовара, трябва да е изключено всичко друго. Иначе ел-системата изгаря. Студентски град.
Брррр студ! През добре затворения прозорец пък вятърът вие грозно, зловещо. Бях написал в книгата за оплаквания, че имам нужда от смяна на прозореца, ама надали ще ме огрее тоя семестър.
Нищо де, те душа поне да сменят. Не че ми трябва, аз живея на последния етаж и водата изстива, докато се качи при мене, та си топля вода на слънцето. Обаче сега нали вали, няма как, повкиснал съм се малко. Нали съм студент...
Тц тц, водата ми е отнесла продуктите от прозореца. Мама му стара, имах цяло кюфте! Ама така е, като нямам хладилник. То и да имах, с тия токови удари - по 3-4 на ден в последните седмици - той отдавна да е станал на тостер.
Главата ме боли. От снощи ли, от какво, не знам. Може и да е от дъжда, който ме пръска през другия добре затворен прозорец.
Добре поне, че музиката от комшията отдолу е спряла. Същия тоя съсед, който прави такива мощни "балкански" партита, че на зубрачите от съседните блокове им треперят очилата. Как ми действат на мен, няма да говоря. Наизустяването на целия репертоар на Весна Змиянац и Цеца Величкович говори само за себе си.
Както се казваше в една реклама:"Аплодисменти за момчето, което прави купон, и казва: "Няма проблем, съседите ще издържат"...
И комшийката отгоре най-накрая е свършила със сексуалния си маратон. Че се чувствам вече като воайор. То през тия панелни стени все едно си при тях. "Ох, ах, отгоре, отдолу, дай настрани...". Ще взема накрая и аз да подскажа нещо. Иначе момчето добре се справя, доколкото чувам. Вярно, предишният беше по-добър, ама навестяваше комшийката по-рядко. Както и да е. Кат' се харесват младите, да се вземат.
Пием по едно кафе с хлебарките, оставям ги да почистят стаята и излизам.
Добре, че си взех маратонките, че иначе глутницата помияри пред блока щеше да ме хване тоя път. Х-м-м, увеличили са се с още пес-два. Явно атмосферата на Студентски град им влияе подобаващо, че се размножават толкоз бързо (чукам на дърво, като казах "размножават").
Хубаво е, че бях смъкнал 15 килограма за 1 седмица и така успях да ги надбягам. Да живее раздел(е)ното хранене - днес се храниш, утре делиш с някого...
Добре дошли в кални бани "Студентски град"! Никакъв "Дав", никакъв "Палмолив", калта е най-полезна за кожата. Особено калта, излязла изпод колелата на поредната кола в квартала (абе, откъде намират пари за тез коли студентите - тайна великая эсть).
Тц тц тц, Бойко, Бойко, къде оправяш Цариградско?! Я ела построй пътища в Студентски град, тука само каруци могат да минат по тия реки от кал и боклуци. Така, с каруците, казват, били сме туристическа атракция. Ама само с атракции не се живее, трябва и акъл!
Решавам днес да закусвам информация. Давам си 50-те стотинки за вестник, а не за баничка. То и без това баничката ще ме нахрани горе-долу колкото вестника.
Чета, че щели да вдигат наемите в студентските общежития. "Тия нашите студенти, викат, били облагодетелствани, щото в Европата наемът бил 10 пъти по-голям. Не може то така, нали сме Авропейци."
Мисля си за пълната с хлебарки стая; за течението, което става при затворени прозорци, за шума всяка вечер, за изгорелите ел-уреди, за счупения душ, за запушения кенеф.
Що вместо да вдигат цените, не дойдат да поживеят малко в мойта стая?! После пак ще си говорим...
© Христо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хахаха, култово, колега
-
Хахахахахах благодарности за коментара, Вики
Лошото е, че заради работата си, в Русе никак, ама никак не се задържам. Стоя си и кротко си работя в София...
Колкото до целувките - ние с хлебарките сме в строго хазайно-квартирантски приятелски отношения
П.С. Но нямам нищо против една "скаличка"... -
Това, казват хората, са най-хубавите години в живота ...да им се ненагледаш но, пък от философска гледна точка раздялата с материалното и физическия комфорт извисявала духа... аз не виждам за какво има да се оплакваме, братле, ние студентите сме толкова "извисени" хора, че от височината на нашето положение Еверест прилича на десерт "скаличка" обещавам, че като си дойда в Русе някой път ще те почерпя една и ще се направя, че не съм видяла, че завиваш половината за хлебарките - да си купонясате после ...ааа, и колкото и близки да сте си с тях, не ги целувай по устата - по мои наблюдения пастата за зъби не им е по вкуса :П
-
Благодаря
-
Аз се чудя да плача ли сега или да се смея....ех ,студенски години и неволи!!!Да си призная усмихна ме разказчето ти браво Христо!!!
-
Браво! Можеш да го изпратиш на Бойко Борисов, но едва ли ще ти обърне внимание...
-
Свежо и правдиво! 6 от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
