И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво

Jun 6, 2007, 9:32 AM

Essays

1406 0 1

Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво

Want to read more?

Random works