И това се оказа нещо повече от филм или песен на ъпсурТ.
Да бъдем ''луди'', да бъдем свободни, да мислим се оказа доста трудна задача за нас в 21 век. Той се оказва привикнал към съвсем различни категории като сигурност, бъдеще, реализация. Уместен въпрос е дали всъщност не се изгубихте някъде из понятията за добро и зло, за разликата между човека и животното. Разбрахте ли кое е добро? Правите ли го? Такива ли сме всъщност. Не знам. Вече звучи по-добре да не знаеш.
Привикнахме твърде много с усещането за свобода, за силния на деня, дори за човека до нас. Ох, той се оказа друг проблем. Вече сме и по-самотни. Дали всъщност доброто, старо колкото история на света, усещане за притежание не ни дава просто сигурност, която в крайна сметка в един емоционален свят се обезмисля. Защо се оказва, че е по-лесно да не мислиш за проблеми, отколкото да го правиш. Проклет да е Бог и неговото блаженство и Христос и неговия Ахасфер. Винаги ще търсим и никога няма да намираме, а ако намираме, няма да сме ...