Животът е една от най-големите променливи – фабрика за емоции, случки, думи и индивиди, всеки от които носи своята различност и уникалност. Безцветен е. Неправилната му форма, инкрустирана върху еднообразния ни делник, ни потапя все по-надълбоко в мътното море на заблудата, от което трудно бихме могли да изплуваме.
Времената и поколенията летят и се сменят като актьори в късометражна постановка. Бъди сигурен, че е трудно да забележиш промяната с просто човешко око. Дори невъзможно. Малко са тези, които могат да улавят дребните детайли и да ги превръщат в значими неща; да оставят следа, докато вървят по житейската си пътека, и да се запечатат в съзнанието на поемащите щафетата спринтьори. А какво място заемат тук идеалите?
Според мен идеалът е желание, с което се събуждаш всяка сутрин. Желание за позитивна промяна, див стремеж към доброта и градеж, блян за неопетнено съзнание; бримка, вкопчена в идентичността на всяко живо същество. Притиснати между четирите стени на бездушното съвремие ...