Случвало ли ви се е да прочетете нещо, което ви очарова дотолкова, че си казвате: “Сякаш аз съм го писал”. И страшно да ви се приисква да го прочетете отново. Но когато го направите след известно време, с учудване да откриете, че смисълът не е бил този? Или поне думите, които сте си мислели, че сте прочели, просто ги няма. Вие сте си преразказали наум темата. Направили сте някаква трудно обяснима асоциация и ви е обзела радостта на съпреживяното.
Наскоро прочетох едно интервю на проф. Б. Биолчев. Измежду многото теми, които бяха засегнати, особено ме накара да се замисля едно негово впечатление, че хората като че ли възприемат любовта като даденост, като нещо, което неминуемо се случва на всеки и затова някои се дразнят от афиширането на любовта. Всъщност истинската голяма любов била нещо рядко и изключително. Замислих се как е по-добре да напиша: “била” или “е нещо рядко и изключително”; дали да се присъединя към тази мисъл или да я оборвам. И проява на мъдрост ли е общоприетото мнени ...