ИМАМ ЛИ БЪДЕЩЕ ?
Бих могла да започна така:
Казвам се еди-как си и съм на еди-колко си години. Студентка съм еди-къде си и след като завърша образованието си искам да започна работа еди-какво си. После започвам да се оплаквам колко труден е станал животът, как хората едва смогват да свързват двата края, какво кара младите да бягат от България и да мият мръсните чинии на целия свят и, повярвайте ми, щеше да стане една доста прилична биографична историйка.
Но когато прекарваш по-голяма част от времето си в инвалидна количка, когато чакаш някой да ти подаде чаша вода или да те заведе на лекции, когато пиенето на кафе с приятели е едва ли не единственото ти развлечение и то случващо се толкова рядко, перото просто отказва да пише за такива банални неща.
Сега, седейки зад белия лист, си мисля какво действително бих могла да върша. Не какво бих желала, а какво бих могла. Защото, както казваше Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. И си задавам простич ...