Искам
Идва един момент, в който ти писва да си говориш сам на себе си и искаш да изкрещиш, защото ти омръзна да си лъжец, лицемер. Омръзна ти да лъжеш най-вече себе си, защото вече не си вярваш. Искаш всички да те чуят, но не ти пука, дали ще те разберат, защото крещиш за себе си. Викът е, за да освести теб самия.
Омръзна ти, животът ти да се управлява от термина "трябва", най-накрая влиза в сила "искам". Защото цяла вечност си съществувал под знака на "трябва", да съществувал си, не си живял. Трябва да се усмихваш, когато искаш да удряш, да мълчиш, а да искаш да крещиш. Цял живот се правиш на шут. Трябва да правиш нещо, защото другите го искат. Цял живот те учат да живееш за другите, да мислиш за тях, да се съобразяваш с тях. И така не те учат как да живееш за себе си. Защото трябва да си щастлив, когато удовлетворяваш изискванията на другите. Но не, писва ти, най-накрая искаш да "искаш". Да направиш нещо, което на теб ти харесва без да ти пука за другите. Повтарят ти, че в живота трябва да се съобразяваш. Но не - изкуството е да не се съобразяваш и да успееш да живееш сред другите. А не както сега всички да те обявяват за луд, просто защото си различен и не искаш да приемеш техните правила.
Но какво всъщност искаш, по дяволите? Искаш да правиш хартиени ракетки и да ги хвърляш запалени, да строиш пясъчни замъци, да тичаш по полето, да се покатериш на някое дърво, да стоиш на терасата и да замеряш минувачите с череши, да тичаш бос покрай реката и да плашиш патиците... Да, искаш невъзможното - безгрижието на хлапетата. Искаш онова време, в което не съзнаваш, че си притежавал най-голямото щастие. Че си притежавал себе си, свободата, целия свят...Но това щастие е само за децата и "лудите", но те не могат да го оценят. Те просто го имат и живеят в мига.
Просто искаш смисъл, убеждение. Не хаосът на душата си. Искаш да е грешно, но да си убеден, че е точно това. Омръзна ти все да намираш нещо, което разбива вярата ти, душата ти.
Умори се от реалността, искаш малко илюзия. Но не онази илюзия, която намираше на дъното на чашата. Искаш онази илюзия, която само любовта може да сътвори.
Искаш да можеш да се отървеш от предрасъдаците на обществото, искаш да се освободиш от тях. Да можеш да избереш какво да направиш и да не ти пука какво ще кажат Те - всички останали.
Искаш да живееш!
Но сигурно си слаб, прекалено слаб, защото все още не можеш да го постигнеш. За сега само съществуваш, мой дух.
© Пламена Огнянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Току що видях описание на моята собствена душа по начин, по който се мъча от дълго време да я опиша и така и не успях...
-
Браво.Много добро есе.
-
Есето е наистина прекрасно и засяга много съществени философски категории. Знаеш ли обаче кое е по-болезнено според мен-не противоречието между теб и другите, а личните ти противоречия вътре в теб, когато сърцето "иска" едно, а Разумът "трябва", ако мога така да се изразя , друго. Но важно е присъствието на духа, за което говориш, защото щом го има той рано или късно ще намери своето проявление. Сърдечен поздрав за хубавото есе!
-
Прочети Луиз Хей "Излекувай живота си". Там точно на база освобождаване от "трябва" и правене на онова, което е "искам" пише как може да се постигне почти всичко в живота, което искаш: любов, работа, пари, успех... и всичко, за което се сетиш да поискаш. Можеш да си я купиш, ако я няма в книжарниците - виж в сайта на Хеликон - http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=46010
-
Чудесно! Много лирично си го написала! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
