Ако поне за ден се беше чувствал така, както аз сега, убедена съм, че всичко щеше да е различно. Аз просто искам да знаеш какво е вътре в мен. Мрачно, много дъждовно и някак болно чак. Не искам от теб да бъдеш с мен. Пределно ясно ми стана, че шанс за това няма. Но искам само едно, да ти кажа всичко, което тая в себе си. И дори да не ми повярваш, ако погледнеш очите ми, те казват достатъчно. И ако има момиче като мен, което да те чака 9 месеца, да загуби толкова време от живота си и да е готово да ти прости всички пъти, в които си я карал да плаче и да не мигва по цели нощи... Не мисля, че има. Всички казват, че съм луда, че не биха издържали така. Да, но аз издържах. Но не знам до кога...