Mar 6, 2007, 5:53 PM

Искам да живея!!! 

  Essays
3547 1 9
2 min reading
Дни наред сън не ме хваща, бродя из стаята като призрак, като сянка, търсеща някъде отдавна изгубеното си отражение... а в малкото случаи, когато очите ми се затворят, за да прогонят поне за миг ужасната умора, която нося на плещите си, сънувам и сънувам... все кошмари, в които сякаш са се вселили всички мои страхове... Страхувах се от мрака, от самотата, от смъртта, която обаче често бях пожелавала, когато не можех да намеря изход, не виждах онази прословута светлина в края на тунела и не намирах сили да се боря. Много пъти бях готова да захвърля живота си, да се отдам на безкрайността, да се предам... бе така до вчера, до нощта, в която най-после възкръснах, отърсих се от миналото, захвърлих страховете си и се вкопчих в живота, защото имах само него.
Бе поредната вечер, в която съзнанието ми не намираше покой в така бленувания сън, поредната вечер, в която проклинах своето съществуване и съдбата, която ми бе отредена... Тогава чух гласа й... бе тих и някак си пронизващ, но не можех д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Рашева All rights reserved.

Random works
: ??:??