Кажи ми...Знаеш ли...Знаеш ли колко ме боли?Знаеш ли какъв пожар запали във сърцето ми...и вече месеци...година...не мога да го потуша?Знаеш ли...И знаеш ли,че още мисля за дните когато беше тук,до мен...И как се обичахме...Любов...която много хора не познават...Нашата любов...Любовта,за която можех да сложа ръката си в огъня..за теб!!!Защото те обичах...Повече от всичко...Повече от приятелите си...от семеиството си...повече от собствения си живот...Но ти не го разбра...нали???
А дали ако знаеше как боли...ако знаеше...щеше да се върнеш?Дали?Само ако знаеше колко сълзи съм изплакала...за теб...за нашата любов...за всичко,което беше...и вече няма да е...Никога...Дали щеше и теб да заболи...и да дойдеш при мен...при мен,която винаги те е разбирала...и винаги ти е прощавала...
А как искам да съм с теб...Сега...Имам нужда от теб...Липсваш ми...До болка...Не мога да дишам без теб...Задушавам се...Вървя и никой не виждам...Вървя и нищо не чувам...Вървя и очите ми те търсят във тълпата...И те виждам във всеки...И ми се плаче...защото не си до мен...а някъде другаде...далеч от мен...
При нея...