Накъде отиде животът ми... кой вярва в мен вече... какво стана с любовта, в която се кълняхме и двамата... къде отиде приятелството, което си обещавахме, че ще е вечно... какво стана с хората, които ме обичаха... какво стана с мен??? Стоя сама в празната стая... поглеждам в очите на кучето си и виждам онова момиче, което бях, бях весела, радвах се на живота... защо ли?!? Защото бях с теб, бяхме заедно, "обичахме се"... колко тъпо звучи, но аз наистина те обичам... пропадам и всеки го вижда... промених се, защото те обичам... бих се променила отново... боли... наистина губя всичко, за да спечеля теб, но печеля ли те?!?! НЕ, нали?!... кажи го точно... усещам всичко "Кой би обичал такава като мен", знам, сега ще си кажеш "Ще намериш точния човек"... е, аз го намерих... и го изгубих... бих дала всичко, за да си го върна отново, но за любовта са нужни двама... Да, кажи го "Тя е луда по мен" - да, луда е и не е виновна, не си и ти виновен... защо животът ни събра... за да ни раздели и за да ...