Накъде отиде животът ми... кой вярва в мен вече... какво стана с любовта, в която се кълняхме и двамата... къде отиде приятелството, което си обещавахме, че ще е вечно... какво стана с хората, които ме обичаха... какво стана с мен??? Стоя сама в празната стая... поглеждам в очите на кучето си и виждам онова момиче, което бях, бях весела, радвах се на живота... защо ли?!? Защото бях с теб, бяхме заедно, "обичахме се"... колко тъпо звучи, но аз наистина те обичам... пропадам и всеки го вижда... промених се, защото те обичам... бих се променила отново... боли... наистина губя всичко, за да спечеля теб, но печеля ли те?!?! НЕ, нали?!... кажи го точно... усещам всичко "Кой би обичал такава като мен", знам, сега ще си кажеш "Ще намериш точния човек"... е, аз го намерих... и го изгубих... бих дала всичко, за да си го върна отново, но за любовта са нужни двама... Да, кажи го "Тя е луда по мен" - да, луда е и не е виновна, не си и ти виновен... защо животът ни събра... за да ни раздели и за да ме промени... теб боля ли те?? Никак... а мен... защо всичко трябваше да се прехвърли на мен... защо всичко в теб истина?!? Къде отиде човекът, който би дал всичко за любовта ни... не знаеш, нали?... Не знаеш, защото не е бил истински... измама беше всичко... защо се лъгахме... обикнах те страшно много, не си представям живота си без теб... сълзи... сълзи и болка. Казват, променила съм се много... станала съм студена... един може да ме стопли и това си ти... Да, наистина сега съм кучка, на която не и пука какво ще кажат другите... пука и само и единственно за теб... смешно, нали??!! Губех те бавно... всички казват, че си се променил изцяло, станал си друг човек... без капка обич в сърцето си... знам, че е така, виждам го... макар и различен за мен, винаги ще си останеш онзи "Който грабна сърцето ми"

P.S. искам просто да кажа на повечето от вас, които не ме познават, да не ме определят по начина, по който го прави всеки... да, знам, хлапе съм... ще си кажете "как пък на 15 години успя да усетиш какво е любовта"... може би така си мисля, може би това е временно, може би наистина я няма истинската любов, а може би не е тази... всичко е възможно, нали?!?! Просто не ми казвайте, че се залъгвам или че няма смисъл... знам, че няма... Малко са хората, които биха ме разбрали... да, така е, 15 годишна хлапачка твърди, че е влюбена от две години в някого... Твърдя го, ДА!!!! Прекалено силни са всички чувства, които изпитвам към дадения човек...