Истината е като заобикаляща, задушаваща те и притискаща невидима стена, а ти си заслепена от чувствата си, от мислите си и от грешните представи, които колекционирам като мръсни, дори смешно по-малък номер чорапи. Истината те обвива, гали и докосва, а ти си мислиш, че те държи в плен, че ще получиш клаустрофобия.
Истината е като онзи непознат на улицата, в който се блъскаш рано сутрин, проклинаш го наум, че е застанал на пътя ти, докато си се опитвал да хванеш рейса и да стигнеш до важна среща. Но си твърде сънен, твърде раздразнен от непоносимия шум на трафика, който те отвлякал от мислите ти, че дори не забелязваш как блъсналият те непознат е онзи същият, с който трябва да се срещнеш. А Съдбата се киска, защото ви е изправила един срещу друг, но ти си бързал и не си видял, а Истината е няма и твърде възпитана, за да те спре и да ти се представи.
Истината е като онзи човек дошъл в офиса ти и чакащ търпеливо до вратата, докато ти си обслужвал всички останали с надежда, че някой от тях ...