Много ми харесва по-горната мисъл на немския философ Лудвиг Фойербах. Човекът, който се стреми към философско осмисляне на света – той се старае на първо място да бъде истински човек. Той търси смисъла на живота, стреми се да обогатява света все повече и повече и полага усилия да даде максималното от себе си за доброто на този свят. Той не толкова обича да чете книги, колкото прилага това, което знае като мъдрост, в живота си.

        Буквално преведено философия значи „любов към мъдростта“. А мъдростта е наличие на одухотворен ум, тя е способността да се отделя зърното от плявата и да се дава точна преценка на това кое е добро и кое зло, кое е полезно и кое вредно. Мъдрият човек знае, че е роден преди всичко да дава, а след това да получава… Той е наясно с факта, че животът ни е ценен с нашия принос за доброто на другите, с всеотдайността ни и със силния ни устрем да разгърнем потенциала си за благото на нашите ближни. Всеки човек е уникален и притежава специфични дарби и таланти, с които може да обогати света. И мъдрият, т. е. философски настроеният човек е напълно наясно с тази истина и той се стреми да развие всичките си качества за създаването на един по-добър свят.

        Философията цели да ни помогне да открием смисъла на живота. А смисълът на живота ни е да оставяме трайни следи след себе си – следи на доброта, следи на плодотворен и достойно изживян живот. Смисълът на живота е всеки ден да правим света едно по-добро място за живеене – с дела, с усмивка, с благородни жестове… За да получиш, трябва да дадеш. Много ми е болно, че хората все по-често говорят за печалби и все по-малко за своя принос към света. Мисията и призванието в живота са все по-малко търсени, а стремежът към извличане на материална изгода от всичко е повсеместен. Робството на вещите измества уважението към човека като духовно същество. А колко е прав Ерих Фром: „Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!“. Да бъдеш истински човек означава да имаш високи морални принципи и да действаш винаги така, че да не нарушаваш добруването на другите хора. Да бъдеш истински човек означава да обичаш да правиш добро от цялото си сърце. За това е призвана и философията – да възвръща любовта към мъдростта, към изконните ценности и към целта на човешкото съществуване. Тя е призвана да ни напомня, че сме длъжни постоянно да изграждаме човешкото в себе си – с всяка дума, с всяка постъпка, с всеки жест. Философията трябва и да ни внушава, че знанието и нравствеността трябва да вървят ръка за ръка, защото „който върви напред в знание, а изостава в нравственост, се придвижва по-скоро назад, отколкото напред“ (според Аристотел). Знанието без нравственост може да унищожи човечеството.

        Който обича мъдростта, той обича живота. Нека да обичаме мъдростта и да живеем достойно като даваме своя принос за благото на този свят и оставяме трайни следи на добротворчество след себе си. Само така ще осмислим живота си…