Въпросът за Другия (2007 г. лято)
Онзи ден споделих с едно от нашите момчета:
- Жан, аз съм необратимо влюбен...
- Пак ли?... – въздъхна Жан, оставяйки настрана наченатия шницел – Не ти ли казах да престанеш с тия бири по заведенията?! Като ти се пие толкова, пий вкъщи, а щом си толкова влюбчив, ще те запозная с някоя арменка като приключи лечението ми тук. Те, нашите момичета, обикновено имат като зестра я някое златарско ателие, я някой имот на центъра на голям град.. Тогава, може би, най-сетне ще започнеш да водиш беседите си, облечен в костюм и ще си толкова зает, че няма да имаш време кога да пилееш пари по плажните капани, където обикновено се влюбваш „необратимо”... Впрочем, обърна ли внимание на братовчедка ми Серпухи?
Използвах момента, докато Жан Геврекян се вълнува и придърпах шницела му. Отрязах си небрежно половината и преди да го захапя, казах:
- Жан, аз намирам себе си в тази жена.
- Въй, въй, въй! – Жан е от Бургас – А колко е годишна?
- Ами... На четиридесет и пет...
Т ...