Dec 2, 2010, 9:40 PM

История за моята килия 

  Essays » Others
1025 0 0
2 min reading
Бях високо в Стара Планина. Вървя по най-обраслата пътека и се опитвам да си поправя път през високите закриващи ме храсти. И докато минавам през тях, се опитвам да не мисля за слабата болка, която бива причинена от забиващите се в ръцете ми тръни и бодили.
Започва да се стъмнява. И заедно със залязващото слънце очите ми залязват също. Червеният залез огрява лицето ми така, сякаш раят бива сложен на земята, а в него започва един прекрасен ден, чийто край не ще дойде.
С последните лъчи, огряващи изразително лице, идва така дълго чаканата нощ. Навсякъде кипи тишина, която завладява и най-силните хора и разпалва силно въображението на всеки, който се заслуша в нея. Когато достатъчно дълго време от нощта бе дошло, бе дошло и времето, в което се замечтахме по звездите. Със събуждането на мечтите звездите изчезват пред погледа ми. И ранните гори на младостта се пробуждат. И събрах багажа си и тръгнах сред непонятните и красиво стряскащи пътеки на Балкана.
Но точно тогава, в този момент на ек ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??