ИСТОРИЯ ЗА ТОЧКА...
Тя беше една Точка. Появила се във времето и пространството по законите на взаимното докосване.
С безкрайността.
Все се чудеше началото ли е или е края.
Заглеждаше се в себеподобните, като в огледало. Понякога си мислеше, че е незабележима и безлична. Друг път осъзнаваше, че е различна, но нямаше как да бъде напълно сигурна в компанията на останалите малки черни кръгчета.
Понякога ù се искаше да хукне и да предреди останалите. След това се спираше.
Понякога си мечтаеше да е поне запетая, друг път... огромна права линия, на която никой не можеше да види края, в безкрайната далечина.
Или поне чертичка.
Но Там, в пространството на видимите неща. На различните.
Стегна куфара си и тръгна.
Нямаше представа какво ù предстоеше по дългия път.
В часовете по математика ù обясняваха, че нищо не може да съществува, ако в началото му няма Точка. В уроците по Граматика – мястото ù беше в края. Толкова важно, колкото началото в математиката. (Наистина ли краят може да бъде важен ко ...