Ако искаш да си щастлив, бъди! Кратко изречение, пропито с дълбок смисъл. Избор, който всеки човек предприема във всеки един момент. Избор, който зависи изцяло от нас - човешките същества. Да постигнеш щастието не е лесно, а още по-малко да го задържиш и да го поддържаш през цялото време. Пътят е дълъг, осеян с цветя и рози, минаващ през планини и низини, преживяващ годишните времена. Да, има обстоятелства, които не зависят от нас, но от нас зависи как ще ги възприемем. От нас зависи дали ще приютим доброто в сърцето си!?

Моят разказ започва така. Аз избрах да приютя доброто и любовта в сърцето си. Аз го избирам всеки ден. Както и Вие. Пътищата към върха на планината са много. Но аз избирам моя път - пътя на Тайдзицюан. За тези, които не са чували: това е вътрешно китайско бойно изкуство. За някои е философия, за други – наука, за трети – това е начин на живот. Всеки човек е свободен както да направи своя избор за щастието си, така е и свободен да възприеме резултатите от своя избор върху себе си. Източните философии учат хората да достигнат хармония между тяло, дух (душа) и ум (разум) - едно от основните условия за достигане на щастие. Няма да изпадам в подробности, защото това не е темата. Ще разкажа за влиянието на това изкуство върху мен и за това, което ме накара да осъзная, че съм щастлива, когато практикувам тайдзицюан.

Какво е щастието? Щастието е чувство, което изпитваме, но то е само следствие от постижението на мисълта. Щастието идва от дълбините на ума, а не от сърцето. Бойното изкуство ти дава свобода - свобода на движение, свобода на съзнание, свобода на мисълта, но не и свобода на чувства. Нарича се изкуство, защото проектира върху всеки един, който го практикува, творение от висша форма. Посява в човека добродетели, които с времето покълват, разцъфват, разклоняват се и предават на други хора това, което наричаме добро, любов, справедливост, смирение, съпричастност, искреност, почтеност. Когато дървото на добродетелите се разклони достатъчно и корените му се впият дълбоко в сърцето, тогава ще се роди първият плод - плодът на мъдростта. Тогава човек достига единството, към което се стреми цял живот - единство със себе си, единство с хората около себе си и единство с безценната ни природа. А какво по-голямо щастие от това - да си в абсолютната хармония!?

Бяха ми необходими около 25 години, за да осъзная способността си да бъда щастлива. И съм. Бъдете и Вие.