Ако имахте възможност да поправите грешките си , бихте ли го направили?
Не, не питам дали бихте желали, а бихте ли успели?
Всъщност питам и дали бихте желали.
Ако знаете края на една история, ще искате ли да промените нейното съдържание?
Всъщност не е толкова сложно.
Задайте си въпроса по друг начин.
Ако знаете, че ще умрете ще искате ли да живеете?
Играем предначертани пиеси всеки ден.
Знаем края, знаем началото, често знаем и средата.
Знанието в повечето случаи е равносилно на апатичност.
Колко от нас живеят, опитвайки се да променят средата и колко от нас съществуват, гледайки с тъжна увереност към края?
Едните ги наричат романтици, а другите реалисти.
В крайна сметка правилен поглед над нещата май няма.
Стигаме до въпроса за правилния избор.
Привидно имаме хиляди алтернативи всекидневно.
...да се събудим, да отидем на работа, да хванем автобуса, да се приберем в къщи, да заспим...
... да се влюбим, да изневерим,да избягаме, да се върнем...
... да искаме, да откажем, да търсим, да спрем...
Алтернативи всъщност няма.
Пътят на съществуването е равен, с ясен край и права траектория.
Къде е интересното?
Това е пътят на живота – бурен, неравен, неясен...
...лесно се умира по средата,трудно се стига до края...
...може и да няма край, може и краят да е зад ъгъла.
Този път е почти пуст.
Като знаете какво ви очаква бихте ли искали да рискувате?
Знанието в повечето случаи е равносилно на страх.
Искате да говорите и мислите, че така ще промените нещата.
Няма кой да ви чуе.
Искате да направите каквото и да е, за да промените нещата.
Няма кой да ви позволи.
Искате да се самоубиете, за да промените нещата.
Лошо. Лошо е за самите вас.
Наистина за никого няма е да промяна дори и такова решение.
Знанието в повечето случаи е равносилно на отчаяние.
Но все пак е хубаво да знаем.
Макар че все още не зная защо.