Понеже се занимавам с преводи, превеждам от един език на друг и от другия на първия, се питам как би звучал моя живот, ако го разкажа в книга и го преведат, примерно на японски - хм, как биха превели примерно "могила" на японски, или, да кажем, ми подарят преведена книгата и аз видя изписано името си там - на японски. Е, с известни напътствия от преводача и подстрочна линия, поне на английски...
Мисълта ми беше, че животът ни и животите на другите, когато се срещат и преплитат, са един непрекъснат превод, едно изгубване в превода, както имаше един филм със Скарлет Йохансон... Учим се да разберем другия, цял живот превеждаме, тълкуваме, всеки по своему. Понякога хич и не ни се занимава с превода на думите на някого, понякога хич и не ни пречи това, че говорим на различни езици, разбираме се без думи...
Всъщност, и майка ми и баща ми са от различни националности, в моето семейство открай време се е говорило на различни езици, в смисъл, понеже майка ми не е българка. И от малка ми е дявол ...