Основна разграничителна линия между изкуство и псевдоизкуство е безспорно наличието, респективно липсата на достоверност. Липсата на достоверност е характеристиката, отличаваща произведението на изкуството от онази форма, която го наподобява, без да носи вътрешната му емоционална, нравствена и художествена сила.
На въпроса „Може ли да се говори за приоритет на съдържанието спрямо формата?” Антонио Грамши отговаря: „Може, но в този смисъл: че художественото произведение е процес и измененията в съдържанието са и изменения във формата; ...”
Но какво се получава, когато съдържанието отсъства, когато то е фалшиво, недостоверно? Тогава онова явление, което иска да мине за произведение на изкуството, заема формата на един или друг художествен стил, подражава на тази форма, копира я и я изпълва с това чуждо на едно произведение на изкуството съдържание. Това е вече една външна форма, лишена от смисъл и логика: forma sine substantiam - форма без съдържание: това е псевдоизкуството. Тази форма ...