Aug 21, 2006, 7:19 PM

Изповед 

  Essays
1931 0 2
2 мин reading
Има моменти, в които в главата ми е пълен хаос. Така е и днес. Сутринта имах
толкова много идеи, които исках да споделя с белия лист хартия, но... изведнъж
всичко се изпари. За миг всичко изчезна!... Сега стоя с химикалката в ръка и не
знам какво да напиша; не знам какво да споделя. Напоследък животът ми е объркан,
а трябваше да бъде точно обратното. Лято е! Времето е прекрасно за забавления,
но нещо сякаш ме дърпа назад и ме кара да се чувствам нещастна. Може би днес е
един от многото дни, в които аз си спомних за хубавите мигове, прекарани преди
няколко месеца. Спомних си за любимия човек, който притисках толкова силно до
себе си, защото ме беше страх да не го изгубя. Спомних си как като го виждах
очите ми се изпъкваха с щастие, но... сега е различно. Днес, вместо неговото
тяло до себе си притискам малката снимка с неговия лик, която ме караше да си
спомням за времето, което прекарахме заедно. Всеки ден от сутрин до вечер ние ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алехандра All rights reserved.

Random works
: ??:??