Защо, Господи, ме остави в заблуда? Защо аз сам този, който избра, онзи който непрестанно се скита, а нищо друго не открива... Защо всички мислят за пари? И защо трябва да издържам всичко това? Защо душата ми все пустее в празнота и защо все неразбран потъвам в дън земя??? Защо те питам за всичко това? Сякаш не знам, че Ти не си виновен, а ние, тоест аз. Но какво да направя, като никой не ме разбира. АЗ сам не разбирам себе си, защото се загубих в живота и преследвах себе си. Защо, когато открих себе си, още повече се загубих?Защо изобщо си задавам въпроси, след като те не ми помагат. За всичко си има причина и тази причина си Ти, който ни караш да страдаме, докато не се завърнем при Теб смирени и пречистени. Докато не разберем, че не парите и суетата властват, а духът и красотата, любовта и светлината! MОЯТА съдба може би е такава, моята същност можe би се изповядва или всичко е една дилема, която докато не реша, няма да мога да продължа.
Приеми моята изповед и пречисти ме тялом и дух ...