Една жена имала имение. Било суша. Жената се разхождала по една от пътеките на имението си. Била загрижена за добруването на красивите дървета и храсти. Направило ù впечатление, че поилката за птици е празна, макар че я била напълнила само преди няколко часа. Замислила се за жадните елени, които вероятно били прескочили оградата и били изпили малкото вода, която побирала хранилката. Жената се обърнала към себе си и се запитала, с вяра, с какво може да помогне. Казала в сърцето си, че иска да сътвори дъжд.
Сърцето ù я попитало защо иска дъжд. Тя отговорила, че така земята щяла да се освежи. Също така, защото всички същества в гората щели да се напоят. Защото щял да направи тревата зелена. Поискала дъжд, защото обичала да го усеща върху кожата си и защото я карал да се чувства по-добре.
На жената ù олекнало, докато обяснявала на сърцето си защо иска дъжд.
Същия следобед заваляло, а вечерта местният синоптик докладвал за необичайна гръмотевична буря в района.
Извадих си поука - мислите ни ...