Желаният миг
Изискваме ли прекалено много ?
Едно е да искаш, но друго е да получаваш. И да, може би искаме прекалено много – мила дума, малко внимание, нежност и ще бъдем щастливи, защото точно тези малки неща преобръщат световете ни. Карат ни да се чувстваме специални, а нали точно това търси човек у другия. Да те кара да се чувстваш специален, незаменим, било то и за минута. Едничката минута осмисля целия ни ден. Усмихваш се видимо безпричинно, загледан нанякъде. Малките грижи, които те тревожат по принцип, сега дори не се сещаш за тях, защото знаеш, че за някого си специален и всичко ще е наред. Трудното е да преживееш дните без „минутата”. Да се чувстваш един от тълпата, все едно имаш милион и едно копия, скитащи с техните безлични лица около теб. И осъзнаваш, че в този момент ти си също толкова безличен и еднотипен. Това не те ли плаши ? Мен лично ме ужасява. Преживявала съм много такива дни и мисълта за пореден такъв ме вкарва в омагьосания кръг на страха. Но още повече ме плаши мисълта за такъв твой ден. Затова съм такава. Затова се опитвам да ти дам не минути, а часове, за да не ти се налага никога да си безличен и един от всички, защото заслужаваш да видиш, ти самият, колко специален си всъщност. Не искам обещания или клетви или... е ще е лъжа, ако кажа, че не искам приказка, защото все пак съм си същата безнадеждна романтичка, но все пак... Единственото, което искам е минутата ми. Искам да я получа и ти да ми разрешиш да ти дам твоята, защото ще е нагло да поискам да споделим една и съща.
Наистина ли изисквам прекалено много ?
Аз съм просто призрак. И все пак аз съм твоя призрак. Защото без да го разбираш, аз съм твоя и искам да ти дам всичко, което мога, което имам, което съм, макар и това да е нищо. Аз искам да ти го дам, защото то е твое, но може би си намерил някой, който може да ти даде нещо повече, нещо значимо. Аз имам само любов, мечти и въздишки и това е моето „нищо”, а ако има кой да ти даде повече от това, ще те разбера. Все пак кой нормален човек би искал призрак с мечти?
© Десислава Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се че ти е харесало. Аз също ценя всеки такъв миг.
-
Хареса ми, почувствах го много лично. Не знаеш ли, че тези мигове, "минути" са толкова редки и преходни, че заради тях нашето ежедневие наистина ни се струва банално и сиво. Въпреки този факт, защото за мен това наистина е факт, аз споделям желанието ти и продължавам да търся тези мигове, а истински ценя онези, които вече съм преживял.
-
Въпросът накрая е реторичен.
-
"Все пак кой нормален човек би искал призрак с мечти?"
А кой би искал призрак с имение (или имение с призрак)?...
Драга Десислава, вместо да си задавате въпроса, който съм цитирал, по-добре прочетете чудесния разказ на Оскар Уайлд <a href="http://chitanka.info/text/7744-kentyrvilskijat-prizrak">"Кентървилския призрак":</a>
EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева), така, както си използвала "Q" за "я" за момент в началото може да се прочете като "ЕДНОГОЛОМОМИЧЕ". За да няма недоразумения, използвай "YA" за "я".
-
много ми хареса!
-
Интересно ми беше
-
!*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
