Защо рядко намирам мястото си в света? Защо винаги попадам на лъжа и хиляди фалшове?... Защо, когато си мисля, че наистина обичам, се оказва грешка? Защо, когато погледна през прозореца вечер, не виждам дори осветлението на уличната лампа... Защо нощем, когато заспивам, сълзите застиват бавно на очите ми... Всеки ден се чудя дали мястото ми е тук, дали не греша с това, че живея... Дали в този миг не трябва да започна отначало. Дали трябва да загърбя миналалото и да отворя нова страница? Понякога мислите за отминалите дни ме карат да се чуствам щастлива, а понякога нещастна... Има истина във всяка една лъжа... И лъжа във всяка една истина! Чустваш се така, както ти идва отвътре... Макар и нощите да са твърде кратки, за да осмилиш живота, нямаш избор... Замислено вече час пиша 5 реда... Понякога се оказва доста трудно да изкажа чуствата си или просто не ми достига времето, за да опиша точно начина, по който се чуствам... Зле или добре... Няма никакво значение, защото в крайна сметка, на ...