Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
Кой е истинският живот?
Приятели или врагове, жени или мъже?
Бебета или деца? Сред тях къде съм Аз?
И дните, и нощите са глътки от мокри, тъжни сълзи.
Огън и лед, тяло и душа, думи и дела. Сред тях се търся плахо....
Пространство, Вечност, парфюм или музика.... Присветване, а край него - тъмнина.