Всеки си има проблеми. Всеки е забързан в своето ежедневие.  Всеки трябва да иде там нейде, за да свърши някаква работа. Всеки,всеки...
    Но дали всеки - с многобройните си грижи, знае за какво е на Земята?  Дали този всеки знае какво е живота? Дали този всеки знае как да изживее пълноценно съществуването си? А всъщност замислял ли се е някой?
    Какво всъщност е живота? Погледнато отстрани - една красива картина - същества, които имат прекрасна природа, прекрасен живот. Същества,които би трябвало да се разбират,след като има прекрасната възможност да живеят на Земята.
    Но дали е толкова красива тази картина ако си част от нея? Може би... А може би не. В нея се появяват лъжата, омразата, суетата. Още в началото, когато се е зародил света, се появява суетата - пламта за новото и непознатото, неудовлетворението от това, което е. Адам и Ева не могли  да задоволят своето любопитство и опитали от ябълката на раздора. Малко след това разцъфтява и завистта между синовете им. От там нататък картината с всеки изминал ден загрознявала... И до сега е така.
    А как всъщност щеше да изглежда света, ако Адам и Ева не бяха опитали ябълката и сега всички хора живеехме в Едемовата градина? Какъв всъщност щеше да бъде света, ако човекът не беше това егоистично същество, което е? Как би изглеждала картината - живот при тези обстоятелства?... Много, много по-различно... Но за съжаление никой не може да върне времето назад. Затова пък може да подобри бъдещето. Може да оцвети картината с по-светли  и ярки цветове! Може да преоткрие себе си! И ако всеки направи тези не толкова трудни неща, ако всеки покаже добрата си страна, картината никога няма да бъде зимна!
   Нека да нарисуваме една пролетна картина - живописна, пълна с невинност и красота. Нека изтрием грозните петна, които е оставил художника!Нека да бъдем горди, че се наричаме хора! ! !