May 14, 2006, 9:14 PM

Животът е дар,а убииството наказание според Божийте заповеди 

  Essays
3472 0 0
2 мин reading
Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо, което
притежава всяко живо същество. Той е като една пътека, която води до някъде, но
няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея.
Животът е божи дар и никой друг няма право да ни го отнема освен Сътворителя. В
шестата своя заповед: „Не убиваи”, Господ отрича човекът от посягане към своя
или братския жизнен цикъл на земята. Той категорично отхвърля това деяние във
всичките му форми. Ние хората тряба да можем да оценим този божествен дар, който
не е подарен, а е заслужен и никой друг, освен Господ, няма право да ни го
отнема. Днес много хора са оставили библиите си потънали в прах отдавна
забравени, а с тях и Божиите закони и щастието - да вярваш. Нима те са
забравили и Бог? Не. Те се сещат за Бог само в трудности и проблеми, но със
забравата на лошите мигове те забравят и Бог. Много от тях вършат грехове –
крадат, убиват, лъжат, но никой не иска прошка за стореното. Защо ние се
страхуваме от правосъдието тук на Земята, а не от Божието наказание? Защо се
унищожаваме помежду си? Кому са нужни болката и страданието? Кой от нас иска да
живее в тъга? Всеки мисли как по-угодно да прекара земния си път било то позорно
и грешно. Как, мислите, живеем ние? Кой от нас спазва Божиите закони? Божият
дар, даден ни единствено за това, да бъдем по-добри, да вършим нещо по-добро, за
по-добра кауза. Човешкият живот е дар, който веднъж се дава и никаде няма
училище за живот, ние сами трябва да изберем завоите по своя жизнен път, да
изживеем проблемите, препятствията и тревогите с гордо вдигната глава. "Не
следвай пътеката. Тръгни натам, където няма пътека и остави следа!" е казал
Мюриъл Строуд. Да, ние сами трябва да предначертаем своя жизнен цикъл, сами да
изберем какви да сме - убиици или добродетелни, приятели или врагове.
„Смелост е, да живееш всеки ден, сякаш е последен.” да вярваш в доброто, успеха
да не свеждаш глава дори в наи-трудния момент, да оценяваш божият дар по
достоинство и да знаеш, че убийството е едно от наи-ужастните дела, а убиецът да
не го е страх от земния съд, а от този, Божият, на небето. Бог е казал “не
убивай”, но тихомълком смъртта чрез многобройните войни и убийства е станала
разрешение на човешките проблеми и конфликти. Нима като отнемеш живот ти ще
бъдеш щастлив? Не. Ти просто ще се принизиш до животните, които избиват
себеподобните си било то за партньор, храна или територия. А нима човек иска да
се сравнява с животните? Днес мнозина остават ненаказани за своите грехове и аз
постоянно си задавам въпроса “ Къде останаха Божиите наказания за грешките?” Аз
знам, че за греховете си всеки получава своето наказание и се надявам, че
убиецът, измъкнал се от земния съд, ще бъде застигнат от Божия, който е
по-строг, в който няма извинение и пощада. Убийството е наказание, едно
проклятие, което винаги ще ни съпътства, а хората трябва да се замислят над това
колко струва нашият живот, да осъзнаят, че той е благословен дар, който трябва
да се пази, защото можем да загубим своята идентично и добродетели завинаги.

© Анастас All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??