Животът - като мастило в тънкописец!
Спри се! Накъде си се забързал? Още нищо не си ми дал, а вече си тръгваш!
Късно е! Мрак е обхванал света! Само нещо тежко тупти в дъждовната нощ -изтляващото сърце на мъртвата ми душа! Студено е там. Къде ще запокитиш моята душа, Боже?
Лежейки се наслаждавах през болка на последните си мигове на тоя свят! Тъжно ми е да си тръгна от него! Плаче ми се! Къде си, Боже, сега? Къде?
Отивам си завинаги и може би никога няма да се върна, защото никой не е успял да се върне оттам! Не ме е страх, но ми е непознато - тръгвам си оттук, където току-що дойдох!
Студено е навън! Февруарският вятър брули безчувственото ми, изстрадало от мъките, мъртво сърце. Дочувам вой - може би е от собствената ми душа или от... това, което е там долу? Не знам! И не мога да се спася! И никой не може да ме спаси. Иска ми се животът ми да не минава пред очите ми в този миг - достатъчно ми е тежко и ме боли! Защо изобщо дойдох? Нима донесох радост в тоя свят? Или за да може някой ден ...