May 28, 2006, 11:00 PM

К р и в о Р а з б р а н о 

  Essays
2019 1 3
24 мин reading

Пълзиш.

          ЗаСмей се.

                           Горя.

                                   Звучи джаз.       

                                                        


                    Нямам предвид това, което се завъртя в ума ти сега... 



Изправи се.

                Не спирай усмивката.

 


Иска ми се и аз да можех.

                                       Да се смея.

                                                         Но джазът не е смешен.

 

 

Тогава поне да се събудя.

Ами, ако вече съм будна и всъщност това, което искам
е
да заспя...

 

 

Трябва огромна сила.

Необходима е голяма воля.

 

Отхапи от бучката сирене.

 

Солено е.

 

Като живота.

 

Взех си още едно.

Парче.

 

 

Разходи се.

               На два крака.

                                    Време е.

                                                 Смешно е.

 

 

Но джазът продължава да изпълва стаята...

 

                                                   

Да съм дете? Децата обичат ли джаз?

 

 

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки...

 

В моите има пакетчета захар.

 

Обичам захар.

И сирене.

 

Не се боя, когато е твърде солено.

Никога не е било прекалено сладко.

 

 

Седни.

          На стола.

                        На земята.

                                      

 

Защо вече не се усмихваш?

Това е животът.

 

 

Живей!!

Гледай го гордо.

В очите.

 

 И му се усмихни от мен.

 

 

                                                                                     

                                                      Защото аз така пожелах.

 

Заслужих си двойката...

 

                

                                                                                                                                                                             05.10.2003г.

© Палома All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??