Как се калява стоманата... между огън и лед... между две битки, без момент да подиша... да помисли през какво минава... как се калява стоманата - в трудности, когато единствената мисъл е: "Няма връщане "... само най-смелите изгарят мостовете зад себе си, за да нямат друг избор... и само напред... през огън и лед...
Изгаряш, а след малко зъзнеш от студ... и тялото ти... и духа ти крещят: "СПРИ! СТИГА! НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ДОСТАТЪЧНО!"... нека да крещят, кой ли ги слуша... в мрака на цялата болка се чува едно демонично гласче, което, смеейки се, шепне: "Няма стига! Ако ще мреш - мри и да се приключва, а ако - не - върви!"... и вървиш, докато огънят не ти се стори студен, а леда не започене да те изгаря... докато устните ти не се напукат и не забравиш за какво са ти служили, докато ръцете ти не загрубеят и не забравиш какво е нежно докосване, докато не ти кажат: "Тичай 10 км!"... а ти пробягаш 20км...
Как се калява стоманата?... калява се, когато няма милост към стоманата... когато я изгаряш в ...