Има дни, в които всеки от нас се чувства като принц/еса! Но има и такива, и може би те са повече, в които сме като опарени от огъня! Това се дължи, защото дишаме, защото сме част от човечеството, или просто защото си казваме, бъди такъв/ава, какъвто/каквато, майка те е родил/а. Затова всеки трябва да си зададе въпроса - "Какво иска, какво може и как трябва да се държи, за да го постигне"?

         Но на всеки въпрос трябва и отговор. Но ежедневието ни се състои именно във това - въпрос след въпрос, отговор след отговор. И ето отново сядам аз пред себе си и отново си правя някакви заключения, според моята гледна точка. И сега нека ги споделя и с вас, читателите на сайта!

         Кога, мисля, всеки се чувства щастлив? Кога, мисля, пък е нещастен? А кога е просто себе си, естествен и искрен? Щастието, според мен, поне по-голямата част от него, се крие в детските и неуморни години. Когато не мислиш, а просто пробваш и действаш на собствена глава, за сметка на близките си. Щастливи са дните ти и прекрасни са часовете ти, когато скачаш, смееш се безгрижно и знаеш, че има кой да застане зад теб във всяка ситуация, във всеки един момент. Но щастие може да изпиташ и в онзи прекрасен ден, когато си заслепен, от човека, с който мислиш, че може да дариш някое беззащитно създание, със тези красиви моменти, които някога си изпитвал и ти самият. Може би този ден обаче, остава един, денят на твоята евентуална сватба. Защото тогава си заслепен и не виждаш проблемите, които ще те нападнат след това. Щастие е и когато видиш и усетиш чуждото щастие. Тогава, когато видиш чуждата усмивка и тя по някакъв начин ти въздейства положително. Тогава ти осъзнаваш, че има какво да направиш, за да дойде усмивката и на твоята уста. Че можеш да се откъснеш от всичко лошо, стоварило ти се на гърба поне за миг и да усетиш хубавите моменти от живота си. Щастие е, когато успееш да намериш време за природните забележителности на страната си и разгледаш чудесата на природата. Тогава забравяш всичките си проблеми и осъзнаваш колко е силно това въздействие върху теб. Ти дишаш чист планински въздух и се наслаждаваш на неописуемото. Ето, хора, призовавам ви, откъсвайте се по-често от ежедневните проблеми и се отпускайте, за да видите нещата положително.

          Тъй като мисля, че да си нещастен е по-често явление в хората, само накратко ще споделя някои такива случаи. Нещастие за мен е, когато нямаш никаква възможност да помогнеш на болен човек. Нямаш сърце и нерви, за да му върнеш усмивката на лицето. Нямаш финанси, за да дариш внуци и деца с някоя малка екскурзия по красивата ни родина. Нещастие е да слушаш и гледаш зверските убийства, катастрофи и злополуки, които всекидневно стават по пътищата. Нещастие е, когато нямаш сили да превъзмогнеш природните бедствия, като земетресенията по земята. Нещастие е и когато нямаш сили да преодолееш униженията от управляващите страната ни. Нещастия наричам и още хиляди неща, които просто ще запазя за себе си.

          Ето нека си отговоря и накратко на въпроса - Кога, мисля, всеки от нас е естествен? Естествен по характер и действия си, когато, независимо от обстоятелствата, си отпуснат и правиш нещата прости и без много да ги мислиш. Когато разкриваш себе си, такъв какъвто си, без притеснения и без да се вълнуваш излишно. Естествен си тогава, когато си искрен с хората и спрямо себе си.

           И в крайна сметка всеки от нас трябва да знае какво иска от живота си и да се бори да го постигне. А животът е именно борба и пак борба. Трябва да знаем и как да постигнем целите си, а отговорът според мен е отново естествено държание, борба и отново борба.

           За заключение ще кажа - борете се, хора, търсете всяко нещо под камък и дърво, за да го откриете. Борете се със себе си, с всеки, който върви против вас и с живота като цяло. Успех!