Много слушах за любовта и реших да споделя всичко с вас. Нека да се опитам да я представя чрез мойте възгледи... Пътищата са няколко, но голямата цел е една - Любовта. Тя е пътеводната светлина, към която душата се стреми и дори понякога нишката да се губи, светлината в края на тунела винаги си остава, за да бъде намерена. В началото ти имаш само усещане за любов, но след време знаеш - този човек ще бъде твой спътник и опора. Любовта е сила, която може да дарява както щастие и наслада, така и изпепеляващи страсти. Тя е буйна река и да не се удавиш трябва да сте двама. Че любовта е за двама -означава едно много важно нещо, когато човек обича, неговите чувства са също толкова важни, колкото и на другия. Какво става обаче, когато чувствата на другия не те интересуват, когато просто искаш да си поиграеш на любов и не зачиташ неговите чувства, края на историята със сигурност няма да бъде щастлив. В търсене на голямата любов ти убиваш някое сърце, погубваш някоя добра душа, но не нарочно... Безотговорното отношение в любовта, напразните надежди и измамата винаги водят до пагубни поражения на душите. Затваряш се в себе си и не опитваш втори път от любовта, защото си се опарил и още те боли... Но любовта не е само негативна... знаем го много добре. Незабравима е първата "детска" любов. Не забравяш никога човека, който е отворил непознатата дотогава вратичка в теб. Не забравяш първата целувка, първите очи и чуствата непознати дотогава. След тази връзка любовта става все по-реална. Чуваш всеки такт на сърцето си и знаеш, че то няма да те подведе. В любовта сънят и реалността се преплитат. Нейният път е дълъг път към себе си и към другия. Харесва ти все повече и повече да чуваш как ти шепнат с нежни, влюбени слова и да омагьосват сърцето ти. Когато любовта е първа, истината за нея е простичка. Целувката е първата сериозна крачка към любовта. Не случайно първата целувка се помни винаги, тя е първото реално доказателство за съществуването на чувства между двама. Един поглед може да е само флирт, но първата целувка си е нещо по-сериозно. Веднъж стъпил на правилния път, ти се стремиш към най-високото и най-доброто. Това е споделената любов - среща на две желания, които от момента на целувката се превръщат в едно. Вече събуден за любов ти искаш първичния грях, заради който Адам и Ева са били изгонени от Рая. Грехът в любовта се изплаща с болка. Любовта на телата може да бъде и грях, но се изкупва. Изкупва се с желанието, веднъж избрал правилния човек, да го направиш щастлив, да споделиш живота си с него. Изкупва се с вярност, със стремеж да бъдеш само с него. Осъществяването на любовта е именно това: вече няма една жена и един мъж - те са едно цяло. Тогава става ясно, че живота "преди" е бил само една подготовка за онова голямо чудо, наречено любов. Тя е чудо, а за чудесата се разказват легенди. Да вземем за пример Ромео и Жулиета: тяхната обич е чиста и безкрайна, вечна дори и след смъртта. За своята любов пък, жената е готова на всякакви саможертви. Веднъж избрала своя мъж, тя го следва, подкрепя тихо и безмълвно във всяко едно отношение и във всички обстоятелства. Какво става обаче, когато тази саможертва не бъде оценена по достойнство от човека срещу теб? Остава болката. Нещата се променят и познаваш разочарованието от любовта. И ако първата целувка е първата важна крачка към любовта, първата раздяла е първото изпитание в нея, не по-малко важно, защото болката да останеш сам е най-силната болка и е много трудно да се справиш с нея. Разбираш, че е имала любовта край. Светлината на любовта угасва и пътеката се губи изведнъж. Светът потъва в мрак. Тъмнината и вечната нощ покриват душата ти. Дори и единствената искрица вече я няма. И се питаш накъде отиваш? Къде е той?Загуби ли го напълно и имала ли си го някога? Питаш се къде сгреши, надяваш се... "само, ако можех"... това се чува в мислите ти, но не можеш да върнещ нито времето, нито загубената любов. Това е мъката на сърцето, което, познало веднъж светлината на любовта, цял живот се стреми към нея, дори и с риск да изгори. Любовта е светлия лъч в живота ни. Всеки от нас се стреми към нея. Всеки я носи в себе си, трябва само да я открие, за да бъде безкрайно щастлив. Светът е изграден от любов - обичайте се хора.
Чудесно есе. Поздравления за него. Финалът, че любовта трябва само да се открие се допълва от разбирането ти, че за любовта, човек трябва да се бори.
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.