За мен приятелството е като въздуха, който дишам и водата, която пия. Аз живея чрез своите приятели, споделям с тях болките и радостите си. Опирам се на тях за подкрепа в трудни моменти. Има случаи, когато те са моето семейство. Ето това са истинските приятели. Те са тези, които ще търпят лишения, но ще помогнат в труден момент. Ще направят тази саможертва в името на човека, който уважават. Ще се лишат от съня си, за да се притекат, когато има нужда от тях и ще бъдат безкрайно щастливи, когато тяхната помощ е била навременна и видят щастливо и благодарно лице насреща.
В нашия труден и объркан живот, такива хора – истински приятели се намират все по-трудно. Те стават все по-малко. Самото общество и времето в което живеем, прави хората злобни и завистливи.
Според мен човек трябва да има поне едно голямо приятелство, на което да може да разчита винаги. Аз го имам, то не е само едно и това ме прави щастлив и свободен духом. И в лоши моменти, когато сякаш целия свят се срива под краката ми ...