Какво следва?

И такаааа… Дойдох в Гърция, поработих (на старата работа)  и се сетих да пиша, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.

Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…

Ама аз, ако исках да се омъжвам, нямаше да чакам да ударя 38-та годишнина, щях да се прежаля на по-луди и млади години, когато човек някак си по-лесно се самозалъгва, че след като три дни се яде и пие за сметка на мама и тате, после следва щастие и рози, докато смъртта ни раздели. Тоя експеримент с вечното щастие се провали при баба ми, майка ми и всичките ми приятелки, защо пък трябва да си въобразявам, че при мен ще проработи.  И все пак това си е моята житейска философия, която избягвам да споделям с околните, а още по малко с онези, които очевидно не са открили безоблачното небе на вечното щастие след онези три дни на пиянство, но им се иска и аз да тръгна по техния път, за да не са само те прецакани от живота. На това място се усмихвам тъпо и казвам:

-          Бе, хора, познавате ли такъв невероятно тъп идиот, които да си търси такова огромно обществено зло като мен за запълване на интериора, че да ми го покажете и така, както не съм си разопаковала багажа, направо при него да отивам, хем няма да плащам квартира, хем ще ви намаля тъпите въпроси с един…

Добре, че чувството за хумор им стига, дотолкова, че да успеят да се усмихнат почти учтиво, почти обидено…

Вторият интересен въпрос, на който имам гадничък отговор е:

-          Кога ще порасна дотолкова, че да стана сериозна?

Е, вярно е, че щом съм решила да живея до 150 години, сега съм си направо прекалено млада, както е вярно и това, че се усмихвам малко повече, отколкото трябва и още повече се надсмивам над простотията, която за по-нежно наричам повсеместна заразна простота, което някак си не звучи обидно, но все пак много отдавна открих, че ми е свръх силовите възможности на езика да обясня с прости и разбираеми слова, че е леко невероятно да се променям на тези години.  В такива моменти не мога да не си задам въпроса - тези хора още ли не са разбрали, че старо куче не се учи на нови номера, ако няма сериозен стимул за това, но пък

си мисля, че ако успеят мнооооого да ме ядосат, е възможно, за разнообразие, да покажа колко злобна мога да бъда, ама пък да се ядосвам на някой за нещо си е преразход на енергия. Бе я да си живея в позитивизъм, пък ако някой си търси сериозна половинка, да се огледа в друга посока, при мен всичко е на майтап, даже и дълбоките истини мога да си ги иронизирам до такава степен, че да не се приемат твърде насериозно, когато аз ги изричам.

Исках да кажа едно привет от топлия юг, а ви отегчавам с врели-некипели.

Ха сега, ЗДРАВЕЙТЕ! Привет от южната съседка! Пращам ви средиземноморски бриз за поздрав, всички усмивки, които мога да произведа и да подаря.

На женените и омъжените честито, щастието им да е зашеметяващо като тридневно пиянство и да продължи безкрайно, сигурна съм, че при вас експериментът „Щастие с рози” ще проработи.

И ако се питам сега какво следва, отговорът е тривиален, работа до повръщане… и писане за разнообразие, ще продължа да се развивам интуитивно и затова ще ви изтезавам редовно да ми четете интуитивните прозрения, но ако ви е скучно, колкото на мен, може да споделите някоя рецепта за ЖИТЕЙСКО РАЗНООБРАЗИЕ.

Наоколо съм, не се бутайте, споделяйте и не се надявайте на отговор от мен, тези дни говоря само на гръцки и английски и пиша на български, когато ме споходи интуитивното прозрение, че мнооооооого искам да ви отегча, щом не искате да изскочите на улицата, за да намигнете на слънцето или пък да прескочите до някой близък плаж и да се цопнете във водичката. Понеже, вместо всичко това, още стоите на компа и се ровичкате из моите глупави размисли без страсти, мога да ви отегчавам до безкрай, ако изведнъж не решите да се  самоспасите  и ако това стане, кажете едно здрасти на българския въздух и от мен – някак си ми липсва усещането за непрекъснат душевен натиск, което ме спохожда из териториите на милата ни Родина, но какво да се прави нали си е моя  и не избирана -  обичам си я, така, по инерция, безкористно и постоянно, толкова постоянно, че не го забелязвам понякога, като стар навик ми е - от онези, дето болят, но не ги отказвам.