Какво следва?
И такаааа… Дойдох в Гърция, поработих (на старата работа) и се сетих да пиша, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.
Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…
Ама аз, ако исках да се омъжвам, нямаше да чакам да ударя 38-та годишнина, щях да се прежаля на по-луди и млади години, когато човек някак си по-лесно се самозалъгва, че след като три дни се яде и пие за сметка на мама и тате, после следва щастие и рози, докато смъртта ни раздели. Тоя експеримент с вечното щастие се провали при баба ми, майка ми и всичките ми приятелки, защо пък трябва да си въобразявам, че при мен ще проработи. И все пак това си е моята житейска философия, която избягвам да споделям с околните, а още по малко с онези, които очевидно не са открили безоблачното небе на вечното щастие след онези три дни на пиянство, но им се иска и аз да тръгна по техния път, за да не са само те прецакани от живота. На това място се ус ...