Каквото и да става - трябва да продължиш!
Всеизвестно е, че всичко, което има начало има и край. Също така знаем, че рано или късно на всеки му идва времето... Потъването във "вечния мрак" е неизбежно. Но защо трябва да го правим принудително?!
Всеки един живот се дава, за да се изживее пълноценно и докрай. Нима има нещо по-прекрасно от плода на една истинска любов? Нима има нещо по-любвеобилно от едно малко сладко бебче? Няма, разбира се! И никой, по никакъв начин няма никакво основание да се намесва в правото на живот на всеки един от нас!
По-втрещяващото, обаче, е докъде може да стигне човек, колко глупав може да бъде, за да посегне на собствения си живот. Ужасявам се, когато всеки ден чувам за самоубийства, когато си вървя по улиците и видя ковчег пред някоя къща, когато цялата тази смърт, като че ли витае около нас. Чувството е повече от неприятно! Защо, подяволите, трябва да има такива хора? Колко ли болка и отчаяние трябва да са изживели, за да стигнат до там? Знам, че няма да п ...