Кой от нас не си е задавал поне един път през живота си въпроса за смисъла на живота, за смисъла на страданията, каква е целта на съществуването и на развитието на природата? Намираме мъдрост и логика във всяка жива клетка, целенасоченост във всяко едно от действията и, но не виждаме абсолютно нищо логично и целенасочено в съществуването на целия жив организъм.
Ние сме най-съвършения организъм в природата, поне от тези които сме открили досега. Постоянно се питаме вечния въпрос за смисъла на съществуването ни. Той изниква във всеки един от нас, във всяко поколение. Колко велики умове в течение на вековете са се опитвали да разберат, за какво живее човек, но така и не са успели да намерят отговор. С всяко поколение този въпрос става все по-остър, защото страданията ни не намаляват и борбата за съществуване не утихва. Може би, въпроса за смисъла на живота въобще се намира извън рамките на възможностите на разума ни, може би, неговото разгадаване е неподвластно на науката?
Непонятен ни е ...