И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми

                                      в непозната земя.

       Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...

       Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам

                                                          себе си...

       Обикнах себе си и се съживих, а преди това не съществувах...

       Любовтта е тази, която ме съживи и ме накара да продължа.

       Приех себе си, живота си, другите, света...

       Надписите тук са неполезни, ако не те накарат да се замислиш за себе си.

       Всичко тук е само ключ към онова, което само ти можеш да отключиш.

                      Ключът е в теб, само го потърси.

                      Търси навътре, а не навън.

                        Бъди готов да го приемеш.

                          Очаквай неочакваното.

                            Истината боли силно. Тя не е като лъжата (сладка).
                              Но е по красива от нея, защото е истинска, защото винаги

                                                      побеждава...

                     Победи ме ти... Разби моята душа, моя храм, в който аз се молих ден

                       и нощ... ТАМ аз разбрах кой съм и какво правя тук и сега...

                       А много други неща не разбрах и не знам кога ще разбера...

                      Знам само, че сьм тук и сега и трябва да се възползвам от това...

                             ... Ключът е в теб, но дали е дошло време да го откриеш????...

                               Почакай и ще разбереш... успех...