Знаете ли, искам да си излея душата, да напиша нещо, а не знам как. Аз не съм поет, не мога да пиша стихове. Не съм художник или композитор, за да изразя чувствата си в цветове или ноти. Аз съм просто обикновен човек и мога единствено да ви разкажа една история.

Става въпрос за едно момче. Това момче беше 18-19 годишно. Облечено в широки дрехи, пъхнало слушалки в ушите си, преметнало раница през рамо, то бе слабо, ходеше леко приведено и винаги забързано. Не бе нито красиво нито грозно, единственото нещо, което го отличаваше от връстниците му, бяха очите. Те не бяха сини или зелени, а обикновени - кафяви. Породено, може би от странния блясък или от издължената си форма, създаваха впечатлението, че това момче гледа доста по-трезво и адекватно на времето, в което живееше от повечето младежи.

Тези, които го познават, винаги ще си го спомнят като веселяк. Където и да отидеше, навсякъде около него цареше смях и веселие. Просто не издържаше без да предизвика усмивка у хората край себе си. Той притежаваше дарбата да разсмива другите и да се смее, когато сърцето му плаче. Обичаше да прикрива чувствата си. Само малцина от приятелите му можеха да познаят тъгата в очите му, въпреки усмивката и фалшивия му смях.

Ако имаше възможност, сигурно би определи себе си като "тъжния шут".

Този тъжен шут си имаше приятелка, едно много красиво младо девойче, което спокойно може да бъде оприличено на жена. Господи, колко обичаше това момиче...

- Готин е, нали?

-Да, красив, здрав, кара хубав мотор и има парички. Какво повече да искаш?

- Знаеш ли, че ме покани да излезем утре вечер?

- И ти прие?

- Защо не, нещо с моя не се разбираме напоследък, май си омръзнахме.

Към тях се приближи усмихнато момче...

- Къде беше? Един път да изляза да се видим и ти изчезваш на някъде. Само се мотаеш с тъпите си приятели! - вместо поздрав, каза момичето.

Стана му болно, че го посрещат така.

- Извинявай, бях при нашите... имах изпит и исках...

- Глупости, пак си ходил по кафета и смърдиш на цигари! Пропуши ли и ти вече?

Нещо в гласа й го жегна. Той се усмихна тъжно. Какво да каже?

- Пак тая тъпа усмивка. Писна ми вече! - каза девойката и се обърна.

Младежът я изпрати с поглед, натежал от недоизказани емоции.

"Утре ще й взема една роза и ще й се извиня, ще обясня.."

На другия ден той купи една роза, наистина още не беше се разлистила, но с малко късмет до вечерта и това щеше да стане. Сетне я потопи във вода и излезе.

Прилежно гримирана, стилно облечена, девойката се приближаваше към доста лъскаво наглед кафене.

- Ей, маце насам! - извика груб глас

Тя се отправи по посока на гласа.

Около масата бяха насядали неколцина младежи. Те се шегуваха и закачаха помежду си. Чуваха се пиянски ругатни и смях...

- Пусни ме! - крещеше момичето

- Тази вечер си с мен, кукло!

- Как пък не! - успя да се отскубне и побягна

"Какво й става на тази роза, та още не се е разлистила. Да не е дефектна!" - с кисела усмивка си мислеше младежът. Облече се, избръсна се, грабна розата и излезе.

"Сега ще я изненадам" зави зад ъгъла на блока и точно тогава го връхлетяха две фигури.

- Дай парите, келеш!

- Вижте, аз нямам... - понечи да отговори младежът.

В ръката на мъжа проблесна острие. После се устреми към момчето, след което пак се вдигна, но вече не блестеше.

- Вземи му часовника. - чу се глух глас

Облегнато на стената, момчето си мислеше колко странно нещо е животът. Вече не усещаше и болката в гърдите си. Ненадейно пред него изплува образът на любимата му.

Той се усмихна!

Така го намериха и лекарите - усмихнат, сякаш е заспал.

Тя тичаше и плачеше! Бе разбрала! Бе проумяла какво има и какво може да загуби. Изведнъж учудено спря."Какво прави тази линейка пред нас?"Лекарите тъкмо прибираха нечие тяло вътре.

- Какво се е случило? - попита тя насъбралите се хора

- Наръгали някакъв и го обрали.

"Горкият" - помисли си момичето - "Колко е несправедлив животът. Но утре всичко ще се оправи. Ще му се обадя и ще изгладим нещата..."

Погледна след бавно отдалечаващата се линейка.

Сетне погледът й се плъзна по мокрия асфалт, където, сливаща се с локвите кървава вода, разцъфнала лежеше една алено-червена роза.