May 9, 2013, 12:56 PM

Когато спрях да мечтая 

  Essays » Personal
2020 0 3
2 min reading
Спрях да мечтая в деня, в който ми поставиха диагнозата "Тумор в мозъка." Всички ние си имаме мечти и копнежи, аз също си имах своите - исках да си намеря хубава работа, евентуално да се преместя в Дания и др. Но в един ден всичко това бива изместено от по простички неща - да внимаваш как ходиш, да внимаваш с тежестите, да внимаваш... Диагнозата ми я поставиха преди година и половина и до сега се справях някак си, ходех си в университета, изпълнявах си задълженията, дори изкарах доста добри оценки. Но нещата са такива, че каквото и да правиш, туморът постоянно напомня за присъствието си и колкото и да се опитваш "да забравиш" и да не се страхуваш - това е невъзможно. Прогнозата не много благоприятна, но пък честно да си кажа и не искам много да дочакам упадъка на страната ни, пък и на целия свят.
Казах, че спрях да мечтая - да така е. Не мечтая вече за хубава работа, не мечтая да се местя в Дания, за семейство и дума не може да става. След като не мечтая за нищо, някой би ме попитал за ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Random works
: ??:??